И все пак, както често правеше, дъщеря ѝ я изненада. Докато Ярдли заеквайки ѝ разказваше за Уесли, Тара мълчаливо слушаше. След това двете седнаха, без да разговарят, а накрая Тара каза:
— Говорих с господин Джаксън, докато теб те нямаше. Той се обади на декана на математическия факултет в Университета на Невада в Лас Вегас. Те имат тестове, които може да взема, за да прескоча колкото курсове е необходимо.
После прекараха там голяма част от деня, разхождаха се в двора на университета, въпреки че се намираше в центъра на града, тук имаше много палми и зелени храсти и беше много приятно място. Човек дори имаше чувството, че не е в Лас Вегас.
Тук Ярдли срещна за пръв път Уесли. Или поне си мислеше, че го е срещнала за пръв път.
Тя спря на затревената площ и седна на пейката. Тара я последва и двете се вгледаха в малък фонтан, обграден от палми.
— Имам чувството, че не оправдах надеждите ти — каза Ярдли. — Изложих те на нещо, което се заклех, че ще държа далеч от теб.
— Не трябва да се чувстваш така. Вероятно мислиш, че в теб има нещо, което привлича мъже като него, но явно той се опитва да върви по стъпките на Еди Кал. Намерил те е умишлено. Не го е привлякло нещо в теб, а Еди. Освен това един наистина умен човек веднъж ми каза, че някои хора търсят най-добрите качества на другите, за да се възползват от тях.
Ярдли се втренчи за момент в Тара и после леко сложи ръка на коляното ѝ в знак на благодарност за онова, което току-що каза.
— Мислех, че ще ми се разкрещиш, ще ме обвиниш за всичко. Знам, че харесваше Уесли.
— Гледах да се спогаждам с него, защото знаех, че ти го харесваш, мамо. Но той ме плашеше… На два пъти влезе в банята, докато бях под душа. Помислих, че е неволно, но сега смятам, че го е направил нарочно… Ще се справиш ли, мамо?
— Лека-полека ще се оправя, миличка.
Отидоха в математическия факултет и изслушаха една лекция. Ярдли предположи, че е курс за докторска програма по някаква разширена математическа тема и нямаше представа за какво говори преподавателят, но Тара изглеждаше заинтригувана и погледът ѝ не трепна. Когато лекцията свърши, Тара каза:
— Ей сега се връщам.
Тя се приближи до преподавателя и се представи. Зададе му въпроси за нещо, наречено теорема на Девънпорт-Шмид и верижни дроби. Преподавателят изглеждаше повече от доволен да го обсъди и те разговаряха няколко минути. Щом приключиха, Тара се върна и отново седна до майка си. На лицето ѝ играеше лека усмивка.
— Беше приятно да говоря с преподавател, който знае повече от мен.
— Значи засега ти харесва.
— Да, така мисля.
Те замълчаха за малко, докато студентите се изнизваха от класната стая, и после Тара каза:
— Мамо, не искам да се обвиняваш за Уесли. Не си могла да направиш нищо по-различно. Така както и аз не можех да направя нищо по-различно с Кевин. Осъзнах, че грешката не е моя. Исках да вярвам, че той ме обича, и в това няма нищо лошо. Те са чудовищата, не ние.
Ярдли гледаше как преподавателят изтрива със специална гъба бялата дъска.
— И все пак боли. Мислех, че след Еди никога повече няма да имам сериозна връзка. И след това се появи Уесли и си помислих, че може би греша. Че Еди е бил нещастна случайност и сега може да имам някого в живота си.
Тара прокара пръст по нещо, което някой студент беше издълбал върху повърхността на учебната маса.
— Какво ще правят с него?
— Те няма да правят нищо. Бремето е мое. Аз ще бъда обвинител по делото и ще го осъдя. И после съдебните заседатели ще решат дали да му наложат доживотна присъда, или смъртно наказание.
— Ще ти позволят ли да бъдеш обвинител по делото срещу Уесли, след като си живяла с него?
— Ще намеря начин. Трудно е, но не е невъзможно.
Те взеха формуляри за кандидатстване и говориха с академичния съветник на програмата по математика, а след това Ярдли остави Тара при една приятелка и отиде в спортната зала.
Обади се на Болдуин от паркинга на залата, след като един час се боксира, включително спаринг с инструктора. Ръцете ѝ омекнаха като желе и дъхът ѝ беше като огън. Всичката ѝ сила беше изцедена. Последните десетина минути Ярдли удря боксовата круша толкова бързо, че ръцете и китките я заболяха.
Дълго седя в колата си и слуша, докато Болдуин ѝ разказваше какво се е случило между Ортис и Уесли и какво правят оттогава.
Прониза я силна мъчителна болка. Съвсем наскоро си помисли, че е изгубила Тара, и знаеше какво преживява Ортис. Мрачните мисли, които се въртят в главата и не искат да се махнат, обстоятелствата, които се разиграват във въображението ти отново и отново… образите на ковчези и погребения, за които толкова отчаяно не искаш да мислиш, но въпреки това те обсебват…