— Как е отвлякъл дъщерята на Оскар? — попита Ярдли.
— Предполагаме, че я е взел, преди да дойде в апартамента. Една от секретарките прекъснала лекцията, която изнасял Уесли, и му казала, че ти си поискала съдебна заповед да влезеш в жилището му. Домът на Оскар е на двайсетина минути от апартамента, затова смятаме, че Уесли е скрил Емилия някъде по пътя. Накарах всички свободни в момента агенти да я търсят и шерифският отдел и полицията на Лас Вегас изтеглиха полицаи от всеки патрул. Ще я намерим. — Болдуин замълча за момент. — Претърсваме склада, за който спомена Уесли. Там има всичко, Джес. Снимки на съпрузите Дийн и Олсън преди и след смъртта им, комплектът му за убиване с маските и ножовете, стикери за микробус на различни фирми за аларми, който е взел отнякъде, за да може първо да огледа домовете на жертвите, и… твои снимки.
— Какво искаш да кажеш?
— Уесли дълго време е следил теб и Тара. Някои снимки са отпреди години. — Болдуин направи пауза. — На няколко от тях ти спиш в леглото си. Изглежда, че той е влизал в дома ти.
Ярдли затвори очи.
— Уесли не би си признал току-така — каза тя.
— Оскар го ступа яко.
— Не е заради това, Кейсън. Той е имал години да планира съдебното си дело и го е направил умишлено. Отивам в прокуратурата. Донеси ми всичко, което имате.
Ярдли влезе в кабинета на Рой Лю с екипа от спортната зала. Не искаше да губи време и не желаеше да води този разговор по телефона.
Седна срещу него. Главната украса в кабинета му бяха снимки на самия Лю, който се ръкува с политици от двете най-големи партии.
Той ѝ се усмихна тъжно.
— Много съжалявам, всички съжаляваме, Джесика. Създадохме малка взаимоспомагателна каса за теб. Само да ти помогнем донякъде.
— Признателна съм ви и благодаря, но парите не са проблем. Финансите ни винаги са били отделни.
Лю кимна.
— Е, ако се нуждаеш от нещо…
— Нуждая се от работа.
— Разбирам. Когато почина баща ми, работата ме крепеше известно време. Поне през най-трудния период. Имаме няколко дела, които щях да дам на Кендра, откакто тя се върна от…
— Не. Искам само делото на Уесли.
Лю стисна устни. Ярдли видя, че той мисли как да ѝ откаже, защото смята, че ще нарани чувствата ѝ. Това я ядоса, не се нуждаеше от защита повече отколкото другите служители в прокуратурата, всъщност дори по-малко от тях, но преглътна гнева си. В момента по-важното беше да получи онова, което иска.
— Съжалявам, Джесика, не мога да го направя.
— Не е конфликт на интереси.
— Очевидно е конфликт на интереси. Ти си видяла видеозаписите и си му била близка приятелка и защитата ще те призове да дадеш показания. Ще те подложат на кръстосан разпит за най-дребните подробности на съвместния ви живот.
— Това означава само, че ще бъда свидетел. Няма етично правило, според което не мога да бъда обвинител по делото, и има много прецеденти за прокурори, които свидетелстват в процеси, в които са обвинители, тъй като участват в разследването. Не се случва често, но е факт.
— Добре, но дори да си права, как ще го приеме широката общественост? Ами ако загубиш делото? Знаеш ли как би изглеждало това за прокуратурата? Всички ще си помислят, че сме загубили делото умишлено заради чувствата ти към него. И честно казано, не знам защо искаш да се подлагаш на това изпитание, Джесика. Знам, че в момента си в емоционално състояние…
— Не съм в емоционално състояние. Този случай е мой, още от самото начало. Щях да бъда обвинител по делото независимо кой щеше да се окаже подсъдимият. И сега това няма да се промени.
Лю изду с език бузата си, докато наблюдаваше Ярдли.
— Съжалявам, но отговорът е не. Ще възложа делото на Тим. Ти може да присъстваш на заседанията в съдебната зала, няма проблем. Но не искам да работиш по случая.
— Кой ще представлява Уесли?
Рой Лю се подсмихна.
— Той избра да се представлява сам.
Държиш се като глупак, помисли си Ярдли. Лю всъщност беше доволен, че Уесли ще бъде адвокат сам на себе си.
— Подценяваш го.
— Не мисля.
— Той е гениален, Рой. Тим никога не е имал работа с такъв човек.
Лю сложи лакти на бюрото. Между пръстите си въртеше писалка.
— Мисля, че ще се справим с един подсъдим със склад, пълен с изобличаващи доказателства, независимо дали е гениален или не. Всичко ще бъде наред. — Той се обърна към екрана на компютъра, показвайки, че разговорът е приключил, и добави: — Както споменах, чувствай се свободна да присъстваш на съдебните заседания, въпреки че лично аз не препоръчвам и това. Кажи ми, когато си готова да поемеш други дела.