— Какво правеше агент Ортис?
— Удряше господин Пол и крещеше „Къде е тя?“. Господин Пол го беше уведомил, че…
— Възражение, почитаеми съдия. Цитиране. Свидетелски показания, основани на нещо чуто от другиго.
— Приема се.
Болдуин се прокашля и продължи:
— Господин Пол беше казал нещо, за да ядоса агент Ортис, и агент Ортис го нападна.
— Господин Пол каза ли нещо по време на нападението?
— Да, господин Пол заяви, че той е извършил убийствата и че има склад, който съдържа различни веществени доказателства за убийствата.
— Почитаеми съдия, бих искал да представя аудиозаписа на контакта между агент Ортис и господин Пол като веществено доказателство номер две на обвинението. — Тим се приготви да тръгне към съдебния секретар, но спря и погледна Уесли, който кимна веднъж и се ухили.
Секретарят пусна записа по високоговорителите в съдебната зала. Ударите звучаха ожесточено и злобно, все едно някой удря по дъното на тиган. Уесли умоляваше Ортис да спре с цялата страст на човек, който се държи за ръба на скала и моли да бъде спасен. Дори за Ярдли беше трудно да разбере дали се преструва.
Тя погледна към Тара. Дъщеря ѝ седеше абсолютно неподвижно, докато слушаше записа, и гневно гледаше гърба на Уесли.
След това Тим разпита подробно Болдуин как са щели да намерят склада и без самопризнанията на Уесли. Това беше доктрина, известна като „неизбежно откриване“, според която доказателствата трябва да бъдат допуснати в съда, тъй като полицията и без това е щяла да ги намери.
Тим прекара един час, като разгледа детайлите на разследването и се опита да създаде логични връзки как доказателствата са щели да бъдат открити дори ако Уесли не беше признал.
Когато приключи, той се впусна в подробности за съдебната заповед, за показанията, които Ярдли беше разказала на Болдуин по телефона дума по дума. Ярдли знаеше, че повечето заповеди се смятаха за подвеждащи и умееше да отбягва думите и изразите, които биха довели до това. И все пак доказателствата, които имаха тогава, бяха неубедителни.
— Благодаря, агент Болдуин — каза най-после Тим. — Предавам свидетеля на господин Пол.
52.
Уесли застана зад катедрата, не носеше записки. Вгледа се в Болдуин и след това попита:
— Как сме днес, агент Болдуин?
— Добре съм, благодаря.
— Мм-хмм — Уесли му се ухили, без да отмества очи от него. — Бих искал да поговорим за неизбежното откриване, израз, който господин Джефрис не употреби по време на прекия разпит. Знаете ли какво е неизбежно откриване, агент Болдуин?
— Да.
— И вие създадохте убеждение в този съд, че рано или късно сте щели да откриете склада, нали така? Че това е било неизбежно?
— Рано или късно щяхме да го открием, да.
— Даа — повтори Уесли, като удължи гласната. — Моля, бихте ли изброили веществените доказателства, сочещи към определен заподозрян, които сте събрали в… — Той се поколеба леко и Ярдли беше сигурна, че е единствената в съдебната зала, която го е доловила. Уесли се прокашля и продължи: — В разследването на убийствата на Тъмния Казанова-младши?
— Веществените доказателства? Нямаме веществени доказателства, сочещи към определен заподозрян.
— Никаква ДНК от слюнка или кръв? Семенна течност?
— Не.
— Косми?
— Не.
— Влакна?
— Не.
— Прах, пясък, боя?
— Не.
— Намерихте ли изобщо някакви улики или следи в домовете на семействата Дийн, Олсън и Майлс, които да съвпадат с определен заподозрян, или да ви насочат към заподозрян?
Болдуин преглътна и отговори:
— Не.
— Е, тогава сигурно имате свидетелски показания. Моля, избройте свидетелите на убийствата на съпрузите Дийн и Олсън и нахлуването в дома на семейство Майлс.
— Господин Майлс и съпругата му и децата, разбира се. Един съсед, господин Кокс, е видял униформен служител на фирма за аларми да оглежда дома на семейство Майлс два дни преди нападението. Фирмата за аларми потвърди, че по график никой не е трябвало да ходи там по това време.
— Разбирам. И показахте ли снимки на този съсед?
— Да.
— Той разпозна ли ме като човека с униформа на фирмата за аларми?
Болдуин бавно поклати глава.
— Не, той е стар и лесно се обърква. След десетина минути реших, че няма смисъл да го караме да продължи.
— Хм, е, добре. Моля, избройте другите свидетели на тези престъпления.
Уесли взе писалка и адвокатски бележник от масата на защитата и ги приготви пред себе си на катедрата, сякаш щеше да записва дълъг списък.
— Има друга съседка на господин Майлс, някоя си госпожа Колийн Бойл, но тя каза, че не си спомня нищо за мъжа, освен че е бил с униформа на фирма за аларми.