— Агент Ортис, моля, говорете по съще… — започна съдията.
— Кажи ми къде е тя!
Всички в съдебната зала приковаха погледи в Ортис, защото той крещеше, но Ярдли наблюдаваше Уесли. Когато беше сигурен, че никой друг не го гледа, той намигна на Ортис.
Оскар прескочи преградата пред свидетелската скамейка и се втурна към Уесли като защитник от американски футбол. Федералните маршали бяха толкова съсредоточени да не позволят на Уесли да нападне някого, че не бяха подготвени това да направи свидетел от скамейката.
Уесли се наведе назад, очаквайки ударите, и затвори очи, когато получи първия. Юмрукът на Ортис се заби в бузата му и го повали на пода. Оскар го сграбчи за гащеризона и успя да му нанесе още два удара, преди федералните маршали и Болдуин да го хванат.
Оскар се разрида.
— Емилия! Бебче, не! — изкрещя той, докато федералните маршали го влачеха към арестантските килии. — Къде е тя? Къде е тя?
54.
Вечерята се състоеше от пържоли и картофено пюре в ресторант близо до съдебната палата. Ярдли седеше до Тара, а баба ѝ и дядо ѝ — срещу тях. Стивън разбра, че Ярдли иска да говори насаме с дъщеря си, и по средата на вечерята обяви, че е капнал от умора и че ще вземат такси до вкъщи и ще се видят там.
— Глупости — възрази Ярдли. — Аз ще ви закарам.
— Не, няма проблем — каза Стивън и хвърли поглед към Тара.
Ярдли му се усмихна меланхолично, давайки му да разбере, че му е признателна за онова, което прави. Те прегърнаха внучката си и тръгнаха.
Ресторантът беше тих, място за пенсионери, които идват за ранните промоции и шведската маса на обяд. Осветлението беше слабо, имаше само няколко прозорци. От скрити тонколони се разнасяше тиха кънтри музика.
Тара разсеяно побутваше с вилицата картофеното си пюре, но не беше изяла нито един залък.
— Не си ли гладна? — попита Ярдли.
Тара остави вилицата и вдигна глава.
— Той ще спечели делото, нали?
Ярдли се приготви да каже „не, няма“ и че ще намерят начин да го осъдят, и че дъщеря ѝ е в безопасност, но Тара вече не беше дете. Не съвсем. Най-болезненото прозрение, което я осени, беше, че вече не може да предпазва детето си от света.
— Да.
— И когато излезе на свобода, ще нападне нас. Знам го. Снощи четох за агресивния нарцисизъм. Той мисли, че другите хора не са достойни да бъдат около него. Че те съществуват само за да си играе с тях.
— Той е… уникален. Има характерни черти на агресивен нарцисизъм, но също така боготвори… — Ярдли за малко не каза „баща ти“, но съумя да се спре. — Боготвори Еди Кал. Мисля, че би направил всичко, което му каже Еди. Трудно е да балансираш, когато си нарцисист и в същото време си напълно под влиянието на някой друг.
— Искам да го видя. Искам да видя Еди Кал.
Кръвта на Ярдли замръзна.
— Не.
— Той е моят баща.
— И какво от това? Какво изобщо означава тази дума? Само защото имаш генетична връзка…
— Мамо — тихо каза Тара, като я гледаше в очите, — той е моят баща.
Ярдли дълго мълча.
— Да, така е.
— Искам да го видя. Той може да ти помогне, ако му дадеш каквото иска.
— Тара, не е необходимо да го правиш. Каквото и друго да става в случая, ти ще бъдеш в безопасност. Каквото и да се случи.
Тара взе вилицата си и отново започна да си играе с картофеното пюре.
— Мисля, че сега ти ме излъга за пръв път.
Върнаха се вкъщи и Тара се прибра в стаята си. Ярдли се увери, че семейство Кал се чувстват удобно, а после се преоблече в джинси и суичър и излезе.
Болницата беше чиста и добре осветена. Ярдли се обади на шефа на двамата федерални маршали, които пазеха стаята на Уесли, и ѝ разрешиха да влезе сама.
Уесли лежеше на болнично легло и гледаше симфония по телевизията. Видя Ярдли, усмихна се, изключи звука и посочи с глава към високо столче близо до умивалника. Ярдли седна на няколко метра от Уесли.
— Мисля, че той ми разби скулата. Онзи джентълмен умее да удря — ухили се той и добави: — Моля те, махни диктофона и остави чантата си извън стаята.
Ярдли се поколеба за момент и после изпълни исканията му.
— Сутиенът и бикините.
— Не.
Уесли повдигна рамене.
— Тогава приятна вечер.
Тя въздъхна дълбоко, надигна сутиена си, смъкна джинсите си и прокара ръце по бикините си, показвайки му, че не носи микрофон или някакво друго записващо устройство.
— И без това ще убедя съда да отхвърли всичко, което съм казал. Искаш ли безалкохолно? Ще накарам медицинската сестра да донесе.
— Не, благодаря.