Той се втренчи в нея и дълго я гледа.
— Боже, колко си красива! Всеки път се изумявам! Сякаш бих могъл да забравя.
Ярдли преглътна отвращението си. Уесли приличаше на хлъзгав гущер, който ближе въздуха около себе си, и ѝ се стори шокиращо, че изобщо го е допуснала в дома си.
Преоценката на миналото има силата да ни кара да се чувстваме глупаци, помисли си тя.
Уесли пак се обърна към телевизора.
— Искаш да попиташ къде е Емилия, нали? Да ме умоляваш за живота ѝ. — Той отново погледна Ярдли. — Е? Моли ме.
— Няма да те моля за нищо. Това ще ти се види… забавно.
— И в момента ми е забавно, Джесика.
— Предполагам, че когато спечелиш исковата молба, ще се махнеш. Извън страната.
Уесли се ухили, но не каза нищо.
— Мога ли да предположа също така, че преди да заминеш, няма да отмъстиш на мен или на Тара?
— Зависи от това колко мила ще бъдеш с мен по време на разискванията.
Ярдли се наведе напред.
— Кажи ми къде е момиченцето, Уесли. Вече няма причина да я държиш. Знаеш, че ще спечелиш, и делото ще трябва да бъде прекратено. Защо не я върнеш на родителите ѝ? — Тя преглътна. — Позволи им да погребат детето си. Мисълта, че не знаят какво се е случило, ще ги терзае до края на живота им.
— Знам. Не е ли възхитително? Подаръкът, който се дава отново и отново.
Ярдли отмести поглед встрани и се престори, че избърсва нещо от крайчеца на устните си, за да прикрие отвращението си.
— Трябва да поемеш делото. Онзи Тимоти е голям мърльо. Мисля, че е бил обвинител по твърде много лесни дела за притежание на наркотици и фалшифициране на чекове, това го е размекнало. Винаги съм ти се възхищавал за едно нещо — никога не поемаш по лесния път. Затова си толкова силна сега. Добър мореплавател си в бури, не в спокойно море.
Въпреки че ѝ се гадеше от самата мисъл за това, Ярдли придърпа стола си до Уесли и хвана ръката му. Бузата му беше подпухнала и устната му беше разбита от ударите на Ортис. Долната половина на окото му беше тъмночервена от кръвоизлива. Сякаш всичката мръсотия в него се беше стекла в очите му.
— Кажи ми къде е Емилия, Уесли. Ако някога съм означавала нещо за теб, ако в безжизненото си сърце някога си изпитвал нещо към мен, моля те, дай покой на семейството ѝ.
В очите му заблестя злорада закачливост.
— Целуни ме.
— Не.
— Целуни ме и ще си помисля. Страстно, както правеше преди.
Ярдли стисна свободната си ръка толкова силно, че беше сигурна, че ноктите ѝ са разкървавили дланта ѝ. Наведе се и го целуна. Устните му бяха напукани и имаха вкуса на засъхнала кръв. Тя се отдръпна и избърса уста с опакото на ръката си. В гърлото ѝ се надигнаха киселини.
— Къде е тя?
Уесли се усмихна.
— Мисля, че целувката не беше достатъчно страстна.
— Уесли, къде е тя?
Той прокара пръсти по ръката ѝ.
— Прави любов с мен. Тук, докато федералните маршали седят навън пред стаята. Прави любов с мен и ще ти кажа.
Болката, която се стрелна в нея, едва не я накара да падне от столчето.
— Не мога.
— Тогава няма Емилия. Вземи решение… Освен това ти си прокурор. Можеш да издействаш лична стая за нас в затвора. Това е условието ми. Люби ме и ми позволи да правя каквото искам с тялото ти и аз ще ти кажа къде е момиченцето. Нейното тяло в замяна на твоето.
Ярдли дръпна ръката си и се втренчи в него. Очите ѝ пламтяха и лицето ѝ се зачерви от гнева, който едва сдържаше.
— Кълна се, че ще те накарам да си платиш за това.
Тя излезе от стаята, без да се обърне да го погледне.
55.
Ярдли спря пред затвора рано на другата сутрин. Стомахът ѝ беше свит от нерви. Искаше да изчака, да си даде време, за да уреди среща между Тара и Еди, но Тара настоя това да стане веднага, преди Уесли да бъде освободен.
— Ще дойда с теб, ако се почувстваш неудобно…
— Искам да бъда сама с него.
— Категорично не. Правя го, защото той ти е баща и ти имаш право да го видиш, но няма да те оставя сама с него. Особено когато камерата е изключена и не виждам какво става.
— Еди няма да ми каже нищо, ако ти си там. Той има да ми казва нещо и ти не трябва да го чуеш. Това е между мен и баща ми.
Ярдли въздъхна и отмести поглед встрани.
— Тара…
— Нищо няма да ми стане, по-силна съм, отколкото изглеждам, мамо. Наследила съм го от теб.
Двете се хванаха за ръце, докато надзирателят излезе и каза:
— Той е готов за вас.
56.
Еди Кал седеше от едната страна на дебелата стъклена преграда, която имаше дупки в горната част, достатъчно големи, за да пропускат звука, но не достатъчно големи, за да пропуснат по-голям предмет.