— Не ми разигравай тази карта. Съжалявам, че чувствата ти са наранени, но какво бих могъл да кажа? Ти си избрала тези мъже. Сама си се забъркала в тази каша.
Ярдли едва успя да се върне в кабинета си, без да се разкрещи. Извади молив от чекмеджето, затвори очи, пое си дълбоко дъх и го счупи на две, наслаждавайки се на хрущенето в ръцете си. Отново отвори очи, хвърли молива в кошчето за боклук и се обади на Болдуин.
— Тим ще бъде обвинител по делото.
— Шегуваш се.
— Трябва да се погрижим процесът да не завърши с оправдателна присъда.
Болдуин въздъхна.
— Е, откъде да започнем?
63.
Сивото небе загатваше за идващата слънчева светлина и на Болдуин му се искаше сега да си лежи на някой плаж. Времето влияеше на настроението му и дъждовната буря, която се вкопчи в града, никак не му хареса.
Той седеше в колата си пред дома на Ярдли и ѝ пишеше съобщение. Тя отговори, че приключва с упражненията и скоро ще излезе. Ярдли явно тренираше по два часа на ден, откакто Тара замина с баба си и дядо си за Ню Мексико преди няколко дни. Ярдли не искаше да го обсъжда, но Болдуин знаеше, че тя сигурно се тревожи за безопасността на Тара, за да я изпрати на другия край на страната.
Ярдли излезе по спортен клин за йога и анцуг с качулка, с вдигнат догоре цип, и се качи в колата. Ухаеше на ментов шампоан и косата ѝ все още беше влажна от душа. Болдуин видя част от крака ѝ между глезена и коляното, втренчи се твърде дълго в мускулестия ѝ прасец и после изпита вина, че го е направил.
— Радвам се, че дойде ти, а не Тим — рече Болдуин, когато потеглиха.
— Той каза да му докладвам какво е открил съдебният лекар. Не искаше да пропусне следобедната си разходка.
Болдуин я погледна.
— Съжалявам, че трябва да изтърпиш всичко това. Не е тайна, че всъщност ти движиш делото и никой няма да го забрави.
Ярдли се втренчи навън през стъклото.
— Няма значение, искам само да съм сигурна, че Уесли никога няма да излезе на свобода.
— Ако се опита да те нападне…
— Няма да можеш да направиш нищо. Не може да си постоянно с мен. Не забравяй, че той ме е следил незабелязано години наред. Уесли е нечовешки търпелив. Ще чака, докато сваля гарда, и тогава ще удари.
— Няма да позволя това да се случи, Джес.
— Не — погледна го тя, — аз няма да позволя да се случи!
Институтът по съдебна медицина на окръг Кларк беше близо до детски музей в парка. На отсрещната страна на улицата имаше пустеещ парцел, който собствениците се опитваха да застроят, откакто го помни Болдуин.
С Ярдли се представиха и показаха служебните си карти, заведоха ги в бяла стая с метална носилка на колела в средата, покрита със зелена мушама. Влезе един от помощник съдебните лекари, ядеше поничка и беше навел лице над телефона си. Той ги видя и пъхна телефона в джоба си.
— Кейсън, отдавна не сме се виждали.
— Как си, Мат?
— Мотая се тук. Джесика, радвам се да те видя отново.
Ярдли се усмихна с половин уста, но не каза нищо.
— Е, откри ли нещо? — попита Болдуин.
— Да, ето какво.
Мат отхапа голям залък и после изхвърли остатъка от поничката в контейнер за биологично опасни отпадъци и си изми ръцете. Нахлузи латексови ръкавици и дръпна мушамата.
Болдуин беше виждал толкова много трупове в толкова много различни състояния на разложение, че вече беше претръпнал. Гледката вече не го шокираше и ако не се замисли, дори не обръщаше внимание, че трупът някога е бил човешко същество. Ето защо той разбираше, че Мат може да дъвче поничка и в същото време да гледа изсъхналите останки. Ярдли беше приковала очи в трупа и изражението ѝ не разкриваше нищо.
— Ето тук — каза Мат. — Вижте.
Болдуин пристъпи близо до тялото и се наведе над него. Мускулите и плътта бяха изчезнали, и беше останал само скелетът и някои от по-яките сухожилия. Зъбите бяха изпадали и главата представляваше гол череп с назъбени пукнатини там, където камъкът е разбил костта.
— Тук — каза Мат и посочи дясното стъпало. — Това се нарича междинна клиновидна кост. Виждате ли тези вдлъбнатини тук? Едва се забелязват, но това са следи от ухапване.
Мат извади пластмасова зъбна протеза от шкафа, върна се при скелета и внимателно вмести зъбите в челюстта. Устата се изкриви надясно.
— Той сигурно я е ухапал под ъгъл като този.
— Тя го е ритнала — каза Ярдли и двамата мъже я погледнаха. — Борила се е с него и накрая двамата са паднали на земята или той е стоял над нея. Тя го е ритнала и той я е сграбчил и я захапал толкова силно, че е оставил следи върху костта.