— Грешна преценка.
— Така изглежда. — Той наклони глава настрана. — Ти си знаела, че той ще каже на свидетеля да избяга, нали? Тим нямаше да бъде унижен толкова лошо, ако беше загубил делото, и той е решил, че не е необходимо никой да знае за господин Хил. Затова си казала на Хил да му се обади, вместо просто да кажеш на Тим за него, нали?
Ярдли скръсти ръце на гърдите си, но не каза нищо. Уесли се подсмихна.
— Е, госпожо Ярдли, направо подло и коварно от ваша страна. Нямам търпение да чуя какво има да каже господин Хил за смъртта на Джордан Русо. Сигурно ще е много интересно. Моят частен детектив ще го разпита утре след съдебното заседание. Но нямам нищо против, ако ти ми представиш накратко онова, което ще каже Хил.
Ярдли погледна навън през прозореца.
— Искам да подпишеш декларация за пълен отказ от конфликт на интереси, за да ми позволиш да ти бъда обвинител.
Уесли се изсмя.
— Защо? Искаш да прекарваш повече време с мен? Знаех си, че все още имаш чувства към мен, дори след всичко това.
Тя се обърна към него и на лицето ѝ се изписа лека насмешка.
— Не искаш ли да видиш дали можеш да ме победиш, Уесли? Да ме смаеш с правните си умения? Или ще загубиш от едно момиче, което е разбило крехкото ти его?
— Не е необходимо да бъдеш груба, с удоволствие ще подпиша декларацията. Мисля, че ще бъде страхотно забавно и за двама ни, нали?
71.
Не се наложи Ярдли да убеждава дълго Рой Лю да отстъпи и да ѝ даде делото. За него това беше добре за всички страни сега, когато неетичното поведение на Тим щеше да привлече медийно внимание. Ако Ярдли постигне осъдителна присъда, той можеше да каже, че е знаел, че тя е най-добрият човек за работата. Ако загуби, Ярдли щеше да поеме вината и да бъде наречена или некомпетентна, или съучастник и все още влюбена в Уесли.
Анализът на следите от ухапването щеше да бъде готов идния следобед и Ярдли се тревожеше, че ще трябва да помоли за отсрочка, но Тим беше записал толкова много свидетели, че съдебният процес можеше да продължи още три седмици, докато свършат. Ярдли съкрати деветдесет процента от тях и запази само двама в графика за днес, най-вече за да запълнят времето, докато стане готов анализът.
Докато седеше в залата и чакаше да влезе съдията, тя си помисли, че би трябвало да изпитва поне лека вина за онова, което стана с Тим, но не чувстваше нищо подобно. Тя беше казала на Доминик Хил да му се обади и да не споменава, че са разговаряли, и че ще бъде по-добре за него, ако изглежда така, сякаш сам е щял да се свърже с прокурора.
Ярдли знаеше, че Тим би направил всичко, за да спечели делото. Той искаше един ден да стане главен окръжен прокурор или губернатор като дядо си и загубата на това дело никога нямаше да бъде заличена от паметта на хората. Информацията на Хил не беше точно оневиняващото доказателство, за което се надяваше Уесли, но Хил беше сексуален насилник с подобни престъпления в миналото си, който е познавал Джордан Русо. Каквото и да кажеше на свидетелската скамейка, Уесли щеше да го обвини за убийството и това можеше да бъде достатъчно, за да се създаде основателно съмнение за съдебните заседатели. Ако Тим си помисли, че той е единственият човек, който знае за Хил, Ярдли предположи, че ще го пренебрегне и няма да каже на никого. И тогава Ярдли планираше да предаде всичко, което е открила за Хил. Лю щеше да предположи, че Тим е крил от защитата потенциално оневиняващ свидетел, щяха да кажат на съдията и Тим щеше да бъде отстранен от делото. Лю нямаше да има друг избор освен да позволи на Ярдли да бъде обвинител.
Ярдли обаче не очакваше, че Тим ще каже на Хил да бяга. Беше подценила факта колко много държи той на общественото мнение. Тим несъмнено щеше да бъде санкциониран от Адвокатската колегия и временно отстранен от Лю, ако не и уволнен.
Няма значение, помисли си Ярдли. Най-важното беше да защити дъщеря си и тя направи необходимото.
Съдията влезе, даде няколко предварителни указания, прочете за протокола декларацията за пълен отказ от конфликт на интереси, подписана от Уесли, и каза на Ярдли да повика първия свидетел.
Първият свидетел за деня беше нервен стажант от отдела по криминалистика, който правеше снимки и рисунки на трупове. Ярдли го разпитва по-дълго, отколкото беше необходимо, защото докато той даваше показания, забеляза, че съдебните заседатели намират за интересно описанието на местопрестъплението.
Следващият свидетел, когото Ярдли призова преди обедната почивка, беше Изабела Русо.
— Вие ли сте майката на Джордан Русо?
— Да — плахо отговори тя.