– Почти стигнахме – проговори Ричард и дъхът му опари ухото ѝ. – Готова ли си?
Тя кимна. Би се съгласила на всичко само за да свали маската.
Ричард я вдигна от очите ѝ и тя примижа на ярката слънчева светлина. Когато зрението ѝ привикна, видя пред себе си голяма тухлена къща с табела „Продадена“ забита в предния двор.
– Това е твоят сватбен подарък, Нели – каза Ричард. Обърна се да го погледне. Той сияеше.
– Нима си я купил? – зяпна смаяно.
Къщата беше отдръпната назад от улицата и се простираше на обширен парцел. Нели не разбираше много от недвижими имоти – скромният ѝ дом в Южна Флорида, където бе израснала, би могъл да се опише като „правоъгълен“, но тази къща тук бе несъмнено много луксозна. Издаваше го не само размерът, но и детайлите: огромна дървена врата с матови стъкла и месингова дръжка, изрядна градина, заобикаляща моравата, високи фенери, ограждащи алеята като часовои. Всичко изглеждаше ново и недокосвано.
– Аз... нямам думи – промълви тя.
– Не вярвах да дочакам такъв момент – пошегува се Ричард. – Канех се да ти я покажа чак след сватбата, но сделката приключи по-рано и не можах да се стърпя.
Той ѝ подаде ключа.
– Да влезем ли?
Нели изкачи предните стълби и пъхна ключа в ключалката. Вратата се отвори и тя влезе във фоайе на два етажа; чуваше ехото на стъпките си по лъщящия под. Вляво видя кабинет с дървена ламперия и газова камина. Вдясно имаше овална стая; големият ѝ еркерен прозорец беше с широк перваз, пригоден за сядане.
– Има още много работа по къщата. Но исках и ти да участваш в това. Най-хубава е голямата стая отзад. Ела да я видиш.
Той тръгна натам и Нели го последва, като несъзнателно прекарваше пръсти по тапетите на цветя. После се усети и дръпна ръката си, та да не остави петно някъде.
Голямата стая беше слабо казано. Кухнята с гранитните си плотове в пясъчен цвят и остров с печка с керамични котлони и хладилна витрина преминаваше в кът за хранене с модерен кристален полилей. Следваше дневната с окачен таван с дървен корниз, каменна камина и ламперия по стените. Ричард отключи задната врата и я поведе към терасата на втория етаж. В далечина се виждаше двоен хамак под голямо дърво.
Ричард я гледаше изпитателно.
– Харесва ли ти? – попита. Между веждите му се бе вдълбала бръчка.
– Ами... невероятна е – успя да изрече тя. – Страх ме е да пипна нещо, толкова е съвършена – призна и се засмя леко.
– Знам, че искаше да живееш в предградията. Градът е толкова шумен и стресиращ.
Беше ли му казвала такова нещо, почуди се Нели. Оплаквала се беше от хаоса на Манхатън, но нямаше спомен да е изразявала желание да се премести. Но може и да го беше направила, като разправяше как е израснала на тиха улица в жилищен квартал; нищо чудно да бе споменала, че има желание да пресъздаде подобна среда за децата им.
– Моята Нели. – Той се приближи и я взе в обятията си. – Почакай само да видиш горния етаж.
Хвана я за ръка и я поведе по стълбището, а после по коридор покрай две по-малки спални.
– Казах си, че тази може да я преустроим в стая за гости за Морийн – посочи.
После отвори вратата към апартамента с главната спалня. Имаше две помещения дрешници, разположени редом, после голяма баня с горно осветление. Под редица от прозорци имаше джакузи за двама и душкабина.
Само преди час до обонянието ѝ стигаше миризмата на пържен лук от съседката и бе наранила палеца на крака си, като ритна касата с диетична кола, поставена от Сам зад входната им врата. Тя, която изпитваше ентусиазъм, щом получеше двайсет и пет процента бакшиш или щом откриеше хубав чифт джинси в магазин втора употреба, някак се беше озовала в съвсем различен живот.
Погледна през прозореца на банята. Плътен жив плет скриваше от поглед съседната къща. В Ню Йорк през радиатора чуваше как двойката на горния етаж спори по повод мача на „Джайънтс“. Тук звукът на собственото ѝ дишане изглеждаше шумен.
Потрепери.
– Студено ли ти е? – попита Ричард.
Тя поклати глава.
– Просто някой мина върху гроба ми – отвърна. – Нали си го чувал този страховит израз? Баща ми го използваше понякога.
– Такава тишина и покой – промълви Ричард и пое дълбоко дъх.
После нежно я завъртя към себе си.
– От компанията за аларми ще дойдат другата седмица.
– Благодаря ти – каза му. То се знае, че Ричард бе помислил за тази подробност.
Обгърна тялото му с ръце и се отпусна върху масивния му гръден кош.