Днес трябва да я видя. Трябва да знам със сигурност.
Живее недалеч от мястото, където се намирам сега.
Понякога можеш да научиш много за хората онлайн – от факта, че са добавили заквасена сметана към буритото си за обяд, до датата на предстоящата им сватба. Други са по-мъчни за проследяване. Но почти за всеки можеш да установиш основни факти: адрес, телефон, месторабота.
Други подробности узнаваш чрез наблюдение.
Една вечер, още докато бяхме женени с Ричард, го проследих до дома ѝ и стоях пред жилищната ѝ сграда. Той носеше букет с бели рози и бутилка вино.
Можех да задумкам с юмруци по вратата, да се втурна вътре, да се разкрещя на Ричард и да настоя да се прибере у дома.
Но не го направих. Върнах се в къщата ни и когато Ричард си дойде след няколко часа, посрещнах го с усмивка.
– Оставих ти вечеря – казах му. – Да я притопля ли?
Казват, че съпругата винаги научавала последна. Не и в моя случай. Просто предпочетох да извърна глава в другата посока. Изобщо не подозирах, че тази връзка ще изтрае.
Съжалението заради бездействието ми е като открита рана.
Лиса, хубавката млада продавачка, бързо събира нещата си, макар да не е дояла сандвича си. Изхвърля остатъка от него в кошчето и ме поглежда крадешком. Челото ѝ е сбърчено.
Нямам представа колко дълго съм се взирала в нея.
Излизам от стаята за отдих и до края на смяната си съм приятна и любезна с клиентките. Нося дрехи. Кимвам и изказвам мнение, когато бъда попитана дали дадена рокля, или костюм са подходящи.
Не ме напуска мисълта, че скоро ще удовлетворя нарастващата си потребност.
Когато най-после мога да си тръгна, усещам се притегляна към нейното жилище.
Към нея.
Глава 9
Нели се наведе над тоалетната чиния с разбунтуван стомах, после се отпусна върху мраморния под в банята на Ричард.
Започнаха да изплуват картини от предишната вечер. Шотовете. Изпушените цигари. Целувката. Изражението на Ричард в таксито на път към апартамента му. Умът ѝ не побираше как за малко не бе саботирала бъдещето си с него.
В огледалото в цял ръст насреща виждаше отражението си: размазана спирала под очите, сребристи точици в косата, останали от воала, и чиста и огладена тениска с реклама на нюйоркския маратон, дадена ѝ от Ричард.
Изправи се с мъка и посегна да вземе кърпа, за да си избърше устата, после се поколеба. Всичките бяха снежнобели с тъмносин кант. Като всичко останало в жилището на Ричард бяха извънредно елегантни – всичко освен нея, помисли си Нели. Вместо това взе книжна салфетка и после я хвърли в тоалетната чиния. В кошчетата за боклук на Ричард такъв нямаше никога и тя не желаеше да остави на показ изцапаната салфетка.
Изми зъбите си, наплиска лицето си с леденостудена вода, от която бледата ѝ кожа стана на петна. После, макар да копнееше да се отпусне отново под пухената завивка на Ричард, реши да го намери и да понесе каквото имаше да ѝ каже.
Вместо годеника си откри бутилка вода „Евиан“ и шишенце с хапчета „Адвил“ върху блестящия гранитен плот в кухнята. До тях имаше бележка върху плътна хартия екрю с гравирани неговите инициали: „Не исках да те будя. Заминавам за Атланта. Ще се върна утре. Оправяй се. Обичам те. Р.“
Часовникът на готварската печка показваше 11:43. Как се беше успала толкова?
И как бе могла да забрави програмата за пътувания на Ричард? Дори нямаше спомен той да е говорил за Атланта.
Изпи две таблетки и ги прекара с още от студената вода. После взе да изучава внимателно спретнатите печатни букви на Ричард в опит да разгадае настроението му. Образите от миналата вечер бяха откъслечни, непълни, но помнеше, че той я сложи да легне и я зави, после излезе от стаята и затвори вратата. Ако се беше върнал по-късно и беше легнал до нея, тя поне не беше забелязала.
Взе слушалката на безжичния телефон и набра мобилния му, но директно се включи гласова поща. „Ще се свържа скоро с вас“, обещаваше той.
Когато чу гласа му, почувства, че ѝ липсва болезнено.
– Здравей, мили – проговори. Затърси думи. – Аз... само исках да кажа, че те обичам.
Отправи се към спалнята и мина покрай няколкото големи снимки в рамки, окачени в коридора. Любимата ѝ беше на Ричард като малък, хванал Морийн за ръка, застанали бяха на брега на океана. Морийн много се извисяваше над него. Сега Ричард бе висок сто осемдесет и един сантиметра, но до шестнайсетгодишната си възраст вървял нисък, така беше казал на Нели. На следващата снимка Ричард и Морийн бяха с родителите си. Нели прецени, че Ричард е наследил пронизващите очи от майка си, а плътните устни от баща си. Накрая висеше черно-бяла снимка на майката и бащата в деня на сватбата им.