Фактът, че Ричард бе украсил стените си с образи на своите близки, че това бяха лицата, които желаеше да вижда всеки ден, говореше много за него. Искаше ѝ се родителите му да бяха още живи, но Ричард имаше поне сестра си. Нели щеше да се срещне с нея утре на вечеря в един от любимите ресторанти на Ричард.
Унесът ѝ бе прекъснат от звъненето на домашния телефон. Ричард, помисли си тя зарадвана, изтича обратно в кухнята и грабна слушалката.
Но гласът насреща беше женски.
– Ричард там ли е?
– Ъъ... не – поколеба се Нели. – Морийн ли се обажда?
Мълчание. После жената отговори:
– Не. Ще му се обадя по-късно. – И се раздаде сигнал, че връзката е прекъсната.
Кой би звънял на Ричард в неделя и не би поискал да остави съобщение?
Нели се поколеба и после провери откъде бе дошло обаждането. Номерът беше скрит.
Идвала беше много пъти в апартамента на Ричард. Но сега за пръв път беше тук сама.
Зад нея в дневната имаше цяла стена с прозорци, откриващи възхитителна гледка към Сентрал Парк и към няколко други жилищни сгради. Отиде и се загледа към апартаментите. Много от тях бяха тъмни или скрити от щори или завеси. Но при други се виждаха голи стъкла.
От известен ъгъл можеше да забележи контурите на мебели или на хора вътре.
Което означаваше, че всяка от тези сгради също имаше поглед към апартамента на Ричард.
Беше виждала Ричард да спуска щорите вечер – сложна електронна система на същата стена командваше тях и осветлението. Тя натисна бутон и скритите лампи на тавана светнаха. Натисна пак и осветлението се усили. Нели издиша бавно и натисна друг бутон. Този път уцели и щорите се спуснаха. Въпреки че долу във фоайето имаше портиер, тя забърза към външната врата да я провери. Беше заключена. Ричард никога не би я оставил незащитена, колкото и ядосан да беше.
Нели взе душ и натърка тялото си със сапуна на Ричард „Л’Окситан“ с цитрусов аромат, после отми с шампоан миризмата на цигарен дим от косата си. Наведе назад глава и затвори очи, за да се изплакне, спря крана и се уви в хавлията на Ричард, замислена за тихия глас по телефона.
Жената нямаше акцент. Невъзможно бе да се отгатне възрастта ѝ.
Нели отвори шкафчето в банята, сипа малко гел в дланта си и я прекара през мократа си коса, след което я прибра на опашка. Преоблече се в дрехите за фитнес, които държеше тук, тъй като в сградата имаше фитнес зала, която обикновено използваше, после откри смачканата си блуза и черните кожени панталони спретнато сгънати върху малка платнена чанта до леглото. Прибра вещите си в чантата и напусна жилището, като хлопна силно вратата, та да е сигурна, че се е заключила.
Докато вървеше към асансьора, госпожа Кийн, единствената съседка на етажа на Ричард, излезе от апартамента си, повела на каишка своята френска болонка. Всеки път, щом се сблъскваха с нея във фоайето, Ричард се правеше, че трябва да си прибере пощата или излизаше с друго оправдание да я избегне.
– Ще те умори от приказки, ако ѝ позволиш – предупредил беше Нели.
Нели подозираше, че жената е самотна, затова ѝ отправи широка усмивка, когато натисна бутона за повикване на асансьора.
– Тъкмо се чудех защо не сте идвали напоследък, скъпа – каза жената.
– О, бях тук само преди няколко дни – отвърна Нели.
– Другия път почукайте на вратата ми, ще ви поканя на чай – предложи госпожа Кийн.
– Кучето ви е много сладко – похвали го Нели и погали пухкавата бяла козинка. Помисли си, че животното и стопанката му сякаш имаха общ фризьор, и спотаи усмивка.
– Господин Пухчо ви харесва – обяви госпожа Кийн. – А къде е вашият възлюбен?
– На Ричард му се наложи да замине за Атланта по работа – отговори Нели.
– Работа? В неделя? – учуди се госпожата, докато кучето ѝ душеше обувката на Нели. – Много зает човек е, не ще и дума. Вечно търчи да хване самолет. Предлагала съм да се грижа за апартамента му, докато отсъства, но той ми отвръща, че никога не би си позволил да ме затруднява. А вие накъде така?
Самотна, че и клюкарка, заключи Нели. Асансьорът дойде и Нели задържа вратата, докато госпожа Кийн и кучето благополучно се озоваха в кабината.
– Всъщност и аз отивам на работа – каза Нели. – Преподавам в забавачка и трябва да разчистя класната си стая за завършването на учебната година.
Последният ден беше утрешният и макар че по традиция учителите преподреждаха класните стаи малко след напускането на учениците – като го превръщаха в импровизирано парти с тайно вмъкнато вино, – Нели трябваше да го свърши сега, тъй като в края на седмицата заминаваше за Флорида.
Госпожа Кийн кимна одобрително.