– Колко прелестно – рече. – Радвам се, че Ричард си е намерил такава мила млада дама. Предишната никак не беше дружелюбна.
– О? – промълви Нели.
Госпожа Кийн се наведе към нея.
– Тъкмо миналата седмица я видях да разговаря с Майк, портиера – съобщи тя. – Видя ми се доста нервна.
– Идвала е тук? – учуди се Нели. Ричард не го беше споменал.
Очите на госпожа Кийн светнаха като доказателство колко ѝ се понрави ролята на вестоносец.
– О, да – потвърди жената. – И даде на Майк плик. От „Тифани“, познах отличителното синьо. Поръча му да го предаде на Ричард.
Вратите на асансьора се отвориха, госпожа Кийн и болонката ѝ се втурнаха към друга съседка, която влизаше от улицата с мопса си.
Нели излезе във фоайето, напомнящо малка художествена галерия: голяма орхидея украсяваше стъклената масичка между две ниски канапета, а кремавите стени бяха оживени от абстрактни картини. Франк, неделният портиер с подчертан акцент от Бронкс, я поздрави. Той беше любимецът ѝ сред мъжете с бели ръкавици, които бдяха над спокойствието на обитателите на тази сграда в Горен Ист Сайд.
– Здравей, Франк – каза му Нели, благодарна за широката му усмивка, разкриваща липсващ зъб.
Хвърли поглед назад към госпожа Кийн, ангажирана в оживен разговор с другата жена. Изглежда, бившата съпруга на Ричард просто бе върнала нещо, дадено ѝ някога от него, и той дори не я беше видял. Кой знае какво ли имаше в онзи плик. Очевидно се бяха разделили с горчиви чувства един към друг.
Често се случваше така, каза си Нели. И въпреки това я обзе безпокойство.
Франк ѝ намигна и посочи навън.
– Както изглежда, ще вали. Имаш ли чадър, скъпа?
– Цели три. Намират се в апартамента ми.
Той се засмя.
– Ето, ще ти услужа с един – предложи и посегна към месинговата стойка до вратата.
– Ти си върхът – увери го тя и посегна с лявата си ръка за чадъра. – Обещавам да ти го върна.
Видя го, че заглежда преценяващо пръстена ѝ, после бързо отмести очи. Той знаеше за годежа им, но обикновено Нели извърташе диаманта от долната страна, за да не се забелязва, когато се движеше из града. Ричард го беше предложил.
– Благодаря ти – каза на Франк и усети, че по бузите ѝ плъзва червенина. Усещаше, че е невъзпитана показност да носи нещо, чиято цена вероятно се равняваше на годишната заплата на Франк. Че и на нейната собствена.
Дали бившата съпруга на Ричард живееше наблизо? Може би дори се бе разминавала с нея на улицата.
Не осъзна, че известно време се е мотала с копчето върху дръжката на чадъра, докато той внезапно не се разтвори. Чу в главата си гласа на баща си: „Не отваряй чадър на закрито. На лошо е“.
– Пази се да не се измокриш – поръча Франк и Нели излезе навън в натежалия от влага сивкав въздух.
Сам беше с дългата си тениска, която използваше за нощница – онази с надпис отпред „Какъв красив безпорядък“. Нели размаха хартиения плик със сусамови хлебчета, напълнени с яйце, чедър, бекон и кетчуп – любимия им лек против махмурлук.
– Добро утро, слънчице – поздрави Нели.
Сандалите на Сам от снощи бяха изритани до самата входна врата, следваше чантата ѝ, а малко по-навътре беше миниполата ѝ.
– Пътеката на Сам – пошегува се Нели.
– Здрасти – отговори Сам и наля кафе в голяма чаша. Не се извърна да я погледне. – Какво стана с теб снощи?
– Отидох у Ричард – обясни Нели. – Прекалих с текилата.
– Да, Марни каза, че се появил – коментира сухо Сам. – Много мило от твоя страна, че каза довиждане.
– Аз... – подхвана Нели и после избухна в плач. Успяла беше да разстрои и Сам.
Сам се извърна рязко.
– Опа – промълви. – Какво става?
Нели поклати глава.
– Какво ли не – отрони и сподави ридание. – Ужасно съжалявам, че не ти се обадих на тръгване...
– Благодаря, че го казваш – кимна Сам. – Трябва да призная, че се ядосах, особено след като и за вечерята закъсня.
– Не исках да си тръгвам, но... целунах Ник.
– Знам, видях – каза Сам.
– Да, обаче и Ричард е видял. – Нели избърса очите си с хартиена салфетка. – Беше много разстроен...
– Помирихте ли се? – поинтересува се Сам.
– Горе-долу – отвърна Нели. – Тази сутрин замина за Атланта, така че не говорихме много. Но знаеш ли, Сам, някаква жена се обади в апартамента сутринта, докато бях сама. Не си каза името. А после съседката на Ричард ми каза, че бившата му съпруга идвала миналата седмица.
– Какво? – учуди се Сам. – Нима още се вижда с нея?
– Не – побърза да каже Нели. – Просто дошла да му върне нещо. Оставила го при портиера.
– Звучи съвсем невинно – вдигна рамене Сам.
Нели се поколеба.
– Просто между тях всичко е приключило преди месеци – промърмори.