Сама не можеше да си обясни защо премълча пред Сам подозрението, че върнатата вещ може да е подарък от Ричард за съпругата му, даден, когато са били заедно. И ако е бил от „Тифани“, несъмнено е бил скъп.
Сам пийна кафе, после подаде чашата на Нели, която стори същото.
– Защо не попиташ Ричард какъв е случаят?
– Май това ще направя. А и случката изобщо не би трябвало да ме безпокои.
– Ха – рече Сам, отхапа от сандвича и задъвка.
Стомахът на Нели се сгърчи, когато започна да развива своя. Обикновено сутрин умираше от глад, но апетитът ѝ бе изчезнал.
– Мислех си, че тя напълно е излязла от картинката – продължи Нели. – Вярно, че това е единичен случай, но пък тези обаждания по телефона...
– Тя ли е? – попита Сам.
– Не знам – прошепна Нели. – Но дали е съвпадение, че започнаха веднага, след като се сгодихме с Ричард?
Сам очевидно не разполагаше с отговор на този въпрос.
– А и тази сутрин, след като казах „Ало“, за миг чувах само дишане. Беше също като при другите обаждания – добави Нели. – После жената попита за Ричард и... Звуча като откачена, като го казвам на глас.
Сам остави сандвича си и прегърна Нели силно и за кратко.
– Не си откачена, но трябва да говориш с Ричард – посъветва я. – Били са заедно дълго, нали? Не заслужаваш ли да знаеш за тази част от живота му?
– Опитвала съм се – промълви Нели.
– Не е честно да те изолира по този начин – коментира приятелката ѝ.
– Той е мъж, Сам. Не изпитва потребност да разчепква нещата като нас.
Като теб, помисли си Нели.
– Както съдя, изобщо не сте го обсъждали.
Нели пропусна тази реплика. Двете със Сам рядко спореха. Не ѝ се задълбаваше в това.
– Той ми каза, че просто се отчуждили – каза Нели. – Случва се, нали?
Но Ричард беше казал още нещо. Сега придобиваше още по-голяма значимост.
Тя не се оказа тази, за която я мислех.
Това бяха точните му думи. Нели беше стъписана от отвращението по лицето на Ричард, когато ги изрече.
Съквартирантката ѝ без съмнение би изказала мнение по този въпрос.
Но лицето на Сам бе станало също така безизразно, както когато Нели сподели за купената от Ричард къща. Такова беше и когато Нели се върна у дома с годежен пръстен на ръката.
– Права си – подхвърли Нели с престорена безгрижност. – Пак ще го попитам.
Личеше си, че Сам не смята разговора за приключен, но Нели се бе настроила отбранително по отношение на Ричард. Искаше Сам да я успокои по повод бившата съпруга на Ричард, не да ѝ изтъква недостатъци в отношенията между нея и годеника ѝ.
Нели грабна няколко пазарски чанти, напъхани в тясното пространство между хладилника и стената.
– Трябва да изтичам до училището – каза. – Налага се да започна да прибирам нещата от класната стая. Искаш ли да дойдеш?
– Гроги съм – отвърна Сам. – Май ще подремна.
Нещата помежду им не бяха наред.
– Извинявай още веднъж, че изчезнах така – каза Нели. – Беше страхотно парти. – Тя побутна най-добрата си приятелка с рамо. – Хей, тук ли си тази вечер? Можем да си сложим маски на лицето и да гледаме „Нотинг Хил“. Ще поръчаме китайска храна. Аз черпя...
Изражението на Сам се запази, но тя прие негласното примирие.
– Ами добре – отговори. – Забавно звучи.
Какво ли представляваше бившата съпруга на Ричард?
Стройна и впечатляваща, мислеше си Нели, докато приближаваше забавачката. Може би обичаше класическа музика и различаваше какво се съдържа в букета на добро вино. Със сигурност умееше да произнася правилно имената на френските ястия, докато на Нели ѝ се налагаше да ги посочва в менюто.
Нели отвори дума за нея малко след запознанството си с Ричард, любопитна за жената, с която бе споделял живота си преди нея. В една ленива неделна сутрин си разменяха страници от „Таймс“, след като бяха правили любов и се изкъпаха заедно. Нели използва резервната четка за зъби, която Ричард ѝ беше купил, и носеше тениска, оставена при предишно посещение в апартамента му. Чудеше се защо в жилището нямаше никаква следа от бившата съпруга. Живели бяха заедно години наред, а не се мяркаше дори ластиче за коса, забравено в шкафчето под мивката в банята, нито кутийка билков чай в дъното на килера или симпатична възглавничка, която да смекчи строгите линии на канапето с велурена тапицерия.
Цареше изцяло мъжка атмосфера. Сякаш онази жена не беше стъпвала там.
– Мислех си нещо... – подхвана Нели. – Никога не сме говорили за бившата ти съпруга. Защо се разделихте?
– Не беше заради нещо конкретно – отговори Ричард. Вдигна рамене и прелисти вестника на бизнес новините. – Отчуждихме се...