Нели извади телефона от чантата си. Ричард не беше звънял още. Поколеба се, после му написа съобщение: „Аз съм в забавачката. Обади се, ако можеш. Съвсем сама съм тук“.
Сам знаеше къде е тя, но Сам спеше. Би се чувствала по-спокойна, ако и Ричард знаеше.
Понечи да върне телефона в чантата си, но вместо това го тикна под колана на клина си. Отново надзърна в коридора и се ослуша за дълъг миг.
После отново се зае да сваля рисунки и друга украса от стените и работи пъргаво, докато те останаха съвсем голи. Прибра от статив програмата за различните дейности, напечатана с големи букви. Посегна да свали голям календар от таблото за обяви. Към всеки ден имаше отбелязан символ за времето. Върху петък все още се мъдреше усмихнато слънце.
Нели погледна през прозореца. Започнали бяха да падат първите капки дъжд.
За малко да не забележи жената, застанала досами портичката.
Висока конструкция за катерене частично я скриваше от поглед. Нели различи само кафяв шлифер и зелен чадър, скрил лицето ѝ. И дълга кестенява коса, развяна от вятъра.
Може би разхождаше куче.
Нели проточи шия да погледне от друг ъгъл. Куче нямаше.
Дали пък не беше евентуална кандидатка, оглеждаща забавачката за детето си?
Но нямаше логика някой да дойде в неделя, когато училището беше затворено.
Възможно беше да е богомолка... ала пък службата беше свършила преди часове.
Нели извади телефона от джоба си и притисна лице до прозореца. Жената внезапно се раздвижи и забързано се отдалечи, като се изгуби между дърветата. Нели я зърна след малко да минава покрай трите надгробни плочи.
Отиваше към входа от противоположната фасада на църквата.
Понякога тази врата беше подпряна с тежка тухла, когато по график имаше вечерни мероприятия като сбирка на Анонимните алкохолици.
Нещо в рязкото извръщане на жената припомни на Нели онази, заради която беше изпуснала чантата си на пода в тоалетната в деня на събеседванията с родители.
Усети, че не може да остане повече и минута. Грабна пазарските торби, като остави разпилени хартии по бюрото си, и се насочи към вратата. Телефонът иззвъня в ръката ѝ и тя подскочи. Беше Ричард.
– Толкова се радвам, че си ти – изрече задъхано тя.
– Добре ли си? – попита той. – Звучиш ми притеснена.
– Просто съм сама в училището – обясни.
– Да, разбрах го от съобщението ти – отвърна Ричард. – Заключени ли са вратите на църквата?
– Не съм сигурна, но си тръгвам – каза Нели и забърза нагоре по стълбите. – По някаква причина ме полазват тръпки.
– Не се плаши, мила – успокои я той. – Ще остана на линия с теб.
Тя хвърли поглед зад гърба си, когато излезе от сградата, после забави крачка и се помъчи да овладее дишането си. Отвори чадъра си и пое към по-оживената пресечка. Сега, след като беше навън, си даваше сметка, че реакцията ѝ е била пресилена.
– Много ми липсваш – каза. – И ми е ужасно криво заради снощи.
– Слушай, мислих за това – заговори Ричард. – Видях те, че го отблъсна. Знам, че ме обичаш.
Наистина не беше за вярване колко е добър.
– Така ми се искаше да бъда с теб днес – каза тя. Не искаше Ричард да разбере, че е забравила за пътуването му. – След завършването на учебната година съм изцяло твоя.
– Нямаш представа колко щастлив ме прави това.
Гласът му ѝ вдъхваше такава сигурност.
В този момент реши, че не иска да продължи с преподавателската си работа. През есента щеше да пътува с Ричард. И пак щеше да е около деца – техните деца.
– Трябва да се връщам при клиента си – каза той. – Сега по-добре ли си?
– Много по-добре – увери го тя.
И тогава Ричард изрече думите, които щяха да останат у нея завинаги:
– Дори когато ме няма там, винаги съм с теб.
Глава 10
Нейният дом е на оживена улица. Сгради като тази в Ню Йорк ги има с десетки – не луксозни, не и бедняшки, а някъде по средата.
Напомня ми за квартала, където живеех, когато срещнах Ричард за пръв път.
Въпреки проливния дъжд, който тъкмо е спрял, наоколо има достатъчно хора и не се набивам на очи. На нейния ъгъл има автобусна спирка редом с деликатесен магазин, а през две врати от входа ѝ е сгушен малък фризьорски салон. Баща, бутащ детска количка, се разминава с двойка, хваната за ръце. Жена тътри три плика с продукти. Доставчик на китайска храна минава през локва и ме опръскват няколко капки, зад него се носи мирисът на ястията, натоварени на багажника на велосипеда му. В миналото стомахът ми щеше да е изкушен от аромата на пържено пиле с ориз и на скаридите със сладко-кисел сос.
Питам се колко ли добре познава тя съседите си.
Може да е звъняла в апартамента над нейния, за да предаде погрешно доставена до нея пратка. Нищо чудно да купува плодове, зеленчуци и хлебчета от деликатесния магазин, където самият собственик обслужва касата и я поздравява по име.