Предпочитам да отговоря на по-лесния въпрос.
– Нямам нищо против готвенето – казвам.
„Мразя го“, мисля си, докато ножът ми спретнато кълца лука.
В началото, когато се оженихме с Ричард, нищо не можех да правя в кухнята. Докато живеех сама, карах на китайска храна за вкъщи, а когато стрелката на кантара ме подплашеше, минавах на нискокалорична готова вечеря за микровълнова фурна. Някой път изобщо прескачах вечерята и гризвах солети и парче сирене с чаша вино.
Но съществуваше негласно споразумение, че щом се оженехме с Ричард, ще готвя вечеря във всеки от работните дни. Бездруго щях да напусна работа и изглеждаше логично да е така. Редувах пилешко, пържоли, агнешко и риба. Не бяха сложни ястия – протеини, въглехидрати и зеленчуци, – но Ричард оценяваше усилията ми.
В деня на първото ни посещение при доктор Хофман – същия ден, когато Ричард научи, че съм била бременна в колежа, – направих първия си опит да му приготвя нещо по-специално.
Исках да облекча напрежението помежду ни, а знаех, че Ричард обича индийска кухня. Така че като излязох от кабинета на доктор Хофман, издирих рецепта за агнешко „Виндалу“, която да не е прекалено сложна.
Странно как някои подробности се задържат в паметта като например как трябваше да наместя колелото на пазарската си количка и как после скърцаше при всеки завой към друг сектор в магазина. Бродех из супермаркета в търсене на кимион и кориандър и се опитвах да забравя изражението по лицето на Ричард, когато узна, че съм била бременна от друг мъж.
Обадих се на Ричард да му кажа, че го обичам, но той не ми вдигна. Разочарованието му – дори по-лошо, покрусата му – ме разстрои повече, отколкото би го сторил всеки скандал. Ричард не крещеше. Когато се ядосаше, затваряше се в себе си, докато възвърнеше контрол над чувствата си. Обикновено не му отнемаше дълго, но този път се тревожех, че съм го тласнала твърде далеч.
Помня как шофирах обратно до дома по тихите улици, как подареният ми от Ричард мерцедес мъркаше кротко покрай изисканите големи имения, дело на същия строител, който бе продал на Ричард нашата къща. Понякога виждах навън бавачка с малко дете, но все още нямах приятели в квартала.
Бях изпълнена с надежди, когато започнах да приготвям вечерята. Нарязах агнешкото на еднакви кубчета, като следвах стриктно рецептата. Помня как през еркерния прозорец на дневната ни нахлуваше ярко слънце както винаги към края на следобеда. Бях си пуснала „Бийтълс“ на айпода. От колоните гърмеше „Обратно в СССР“. „Бийтълс“ винаги повдигаха духа ми, защото татко имаше навика да увеличава докрай гласовете на Джон, Пол, Ринго и Джордж в стария ни седан, когато ме водеше на сладолед или на кино по време на по-леките пристъпи на майка ми, онези, които траеха по ден-два и не налагаха помощта на леля Шарлот.
Бях си позволила да си въобразя, че след като сервирам на Ричард любимото му ястие, ще се сгушим в прегръдка и ще разговаряме. Нямаше да му кажа всичко, но можех да призная някои от подробностите. Може би откровението ми щеше да ни сближи. Щях да му покажа колко много съжалявам, как искам да залича всичко и да започна отначало.
И тъй, стоях си в моята изискана кухня, заредена с ножове „Вюстхоф“ и тенджери „Калфалон“, и готвех вечеря за новия си съпруг. Мисля, че бях щастлива, но днес се чудя дали паметта не ми играе номера. Дали не ми поднася подаръка на илюзията. Всички полагаме върху миналото филтър, през който искаме да виждаме живота си.
Постарах се точно да спазя рецептата, но бях пропуснала да купя сминдух, защото нямах представа какво е това. А когато дойде моментът да добавя копър, не можах да го открия, макар да бях готова да се закълна, че го сложих в количката. Крехкият душевен мир, който се бях опитала да си изградя, започна да се разклаща. Аз, на която бе дадено всичко, не бях способна дори да сготвя свястно ястие.
Когато отворих хладилника, за да върна обратно кокосовото мляко, видях до половина пълна бутилка „Шабли“ и се поколебах, втренчена в нея.
С Ричард се бяхме разбрали да спра да пия, но със сигурност няколко глътки не биха ми навредили. Налях си половин чаша. Забравила бях колко е хубав резливият минерален вкус върху езика.
Извадих от големия дъбов скрин в трапезарията изгладените тъмносини ленени подложки и съответстващи им салфетки. Наредих чинии от хубавия порцеланов сервиз, получен като сватбен подарък от Хилари и Джордж. В началото на брака ни трябваше да се консултирам с онлайн сайт за етикет, за да се науча как да подредя официална трапеза. Майка ми въпреки екстравагантните си гозби не проявяваше интерес към тънкостите на сервирането; понякога, когато всички съдове бяха мръсни, ядяхме в картонени чинии.