Поставих свещници по средата на масата и смених музиката с класическа, като избрах Вагнер, един от любимите композитори на Ричард. Приседнах на канапето с чашата вино до мен. Къщата ни вече беше напълно обзаведена – канапета в дневната, картини по стените, включително мой портрет като дете, рисуван от леля Шарлот, персийски килим в ярки сини и червени цветове пред камината, – но стаите все така ми се струваха донякъде лишени от характер. Де да имахме високо детско столче за хранене в трапезарията, няколко меки играчки, пръснати по килима... Задържах ръцете си неподвижни, след като осъзнах, че потропвам с нокти върху стъклото и издавам дразнещ шум.
Ричард обикновено се прибираше към осем и половина, но вече минаваше девет, когато чух ключът му да се превърта в бравата, а после куфарчето му да изтраква на пода.
– Мили – провикнах се. Никакъв отговор.
– Сладурче? – пробвах се отново.
– Изчакай за секунда – обади се той.
Чух стъпките му нагоре по стълбите. Не знаех дали трябва да го последвам, затова си останах на канапето. Като тръгна да слиза, погледът ми падна върху чашата ми от вино. Изтичах до мивката, изплакнах я припряно и я върнах в шкафа още мокра, преди да я е видял.
Невъзможно ми бе да отгатна настроението му. Нищо чудно да ми беше ядосан или просто бе имал тежък ден в службата. Беше изглеждал напрегнат през цялата седмица. Знаех, че си има работа с мъчен клиент. По време на вечерята се опитах да подхвана разговор, като маскирах тревогата си с лековат тон.
– Вкусно е – отбеляза Ричард.
– Спомних си как спомена веднъж, че агнешко „Виндалу“ е любимото ти ястие – отвърнах.
– Аз ли съм го казал? – попита Ричард и наведе глава да постави ориз върху вилицата си.
Озадачих се. А не беше ли?
– Съжалявам, че си мълчах пред теб за моя... – подхванах. Гласът ми пресекна. Не можех да изрека думата.
Ричард кимна.
– Забравено е – изрече тихо.
Приготвила се бях за въпроси. Думите му дойдоха едва ли не като разочарование. Може би все пак ми се бе искало да споделя тази част от живота си с него.
– Добре – можах да кажа само.
Докато разчиствах масата, видях, че чинията му още е пълна. Като приключих с разтребването, Ричард вече беше заспал. Сгуших се до него, заслушана в равномерното му дишане, докато и аз не се унесох в дрямка.
На следващата сутрин Ричард излезе рано за работа. По обед, докато бях във фризьорския салон за освежаване на кичурите, телефонът ми издаде сигнал за входящ имейл от местния френски кулинарен институт. Имейлът гласеше: „Ma Cherie. Je táime.1 Ричард“.
Отворих приложението и видях, че е сертификат подарък за десет урока по готвене.
– Мила? – Гласът на леля Шарлот е загрижен.
Избърсвам очи и соча към дъската за рязане.
– Заради лука е – обяснявам. Не съм сигурна дали ми вярва.
След вечеря леля Шарлот си ляга рано и аз почиствам кухнята. После си отивам в стаята и слушам звуците на стария апартамент – внезапното изръмжаване на хладилника, затръшване на врата в жилището на долния етаж. Напоследък сънят ми убягва, а аз съм складирала достатъчно от него през изгубените ми месеци, та да потисна естествения си циркадиев ритъм.
Съзнанието ми се отплесва към неотдавнашна тема в записаните лекции по психология: обсебеност.
„Гените ни не са наша съдба“, настояваше говорещият. Но и той признаваше, че зависимостта е наследствена.
Мисля си как майка ми остави диря от разрушения след себе си.
Мисля си как забиваше нокти в дланите си, когато биваше развълнувана.
И още си мисля, както винаги, за нея.
В ума ми започва да се оформя план. Или пък си е бил там през цялото време и ме е чакал да узрея за него. Да стана достатъчно силна, че да го осъществя.
Виждам я как се навежда да погали кученцето, озовало се пред нея на тротоара. Как кръстосва хубавите си крака и се накланя към Ричард в бара – в нашия бар. Виждам я в деня, когато отидох в службата му, за да го изненадам за обяд още като бяхме женени. Двамата излизаха от сградата. Тя беше с рокля в наситено розово. Дланта му леко се опря под кръста ѝ, когато я пропусна първа да излезе през вратата. „Тя е моя“, като че казваше жестът му.
Преди и мен докосваше така. Веднъж му казах, че много обичам този лек и секси допир на пръстите му там.
Ричард не може да се ожени отново.
Пристъпвам към организацията. Следващия път, като я видя, ще съм готова.
1 Скъпа, обичам те (фр.). – Б. пр.