Глава 11
Нели лежеше в тъмнината, заслушана в звуците на града, донасящи се през решетките на отворения ѝ прозорец. Клаксон; изкрещян стих от песента YMCA; аларма на кола, виеща някъде в далечина.
Предградието щеше да ѝ се стори толкова тихо.
Сам беше излязла преди няколко часа, но Нели реши да си остане у дома. Ако Ричард се обадеше, искаше да я завари в апартамента. А и вълненията от последните двайсет и четири часа я бяха оставили изцедена.
Когато се прибра у дома от забавачката, двете със Сам си сложиха кобалтовосини маски от водорасли и зачакаха да пристигне китайската им храна – ребърца, кнедли със свинско, сладко-кисело пиле и в името на предсватбената диета на Нели – кафяв ориз.
– Приличаш на някой от пърформанс групата „Сини лица“ – подхвърли Сам, докато заглаждаше пастата по бузите на Нели.
– А ти приличаш на секси смърф – отвърна ѝ Нели.
След напрежението сутринта и необяснимата заплаха, която бе почувствала в училището, ѝ беше така хубаво да се посмее със Сам.
Нели извади пластмасови вилички от чекмеджето до мивката, където бяха натъпкани още пликчета с лют сос и горчица и изостанали салфетки с различен десен.
– Тази вечер ще сервирам хубавите сребърни прибори – обяви. Изведнъж я осени мисълта, че това можеше да е последното им хранене само двете преди сватбата.
Когато храната пристигна, измиха маските си.
– Пропилени десет долара – промърмори Сам, след като разгледа кожата си. Тръшнаха се на дивана и нападнаха храната, като бъбреха за всичко, само не и за онова, което бе в ума на Нели.
– Миналата година семейство Строб подариха на Барбара чанта по случай края на учебната година – подхвърли Сам. – Мислиш ли, че мога да получа някой хубав подарък?
– Надявам се – отвърна Нели. Ричард ѝ беше подарил чанта „Валентино“ предишната седмица, след като забеляза петното върху старата ѝ. Още беше в текстилния си плик под леглото ѝ; в никакъв случай не можеше да рискува някое дете да ѝ лепне оцапаните си с боя пръсти. Не беше споменала пред Сам за чантата.
– Сигурна ли си, че не искаш да дойдеш с мен? – попита Сам, докато нахлузваше джинсите „Ей Джи“ на Нели.
– Още не съм се съвзела от снощи.
На Нели ѝ се искаше Сам да си остане и да гледа филм с нея, но знаеше, че Сам трябва да поддържа и другите си приятелства. В края на краищата след една седмица Нели вече нямаше да я има.
Мислила беше да се обади на майка си, но разговорите с нея винаги я оставяха изнервена. Майка ѝ беше срещала Ричард само веднъж и мигом посочи разликата във възрастта им.
– Той е имал време да си полудува, да пътува и да си поживее – каза на Нели. – Не искаш ли и ти същото, преди да се задомиш?
Когато Нели отвърна, че иска да пътува и да си поживее с Ричард, майка ѝ вдигна рамене.
– Ами хубаво, миличка – рече, но не звучеше много убедена.
Вече минаваше полунощ, а Сам още я нямаше; може би беше с ново гадже... или пък със старо.
Въпреки умората и ритуалите, които беше опитала – чай от лайка и любимата си музика за медитация, – продължаваше да се ослушва за шума от ключа на Сам в бравата. Питаше се защо тъкмо в нощите, когато най-силно жадуваше сън, той ѝ убягваше.
Мислите ѝ неволно се насочиха към бившата съпруга на Ричард. По-рано, като беше в магазина за козметика и избираше маските за лице, застана на опашката зад жена, която говореше по мобилния си телефон и си уреждаше среща за вечеря. Беше дребна, с тяло, изваяно от йога, и смехът ѝ беше звънлив като разсипани монети. Дали Ричард би харесал този тип?
Мобилният телефон на Нели беше на една ръка разстояние върху нощното ѝ шкафче. Постоянно го поглеждаше в нервно очакване на поредното смущаващо безмълвно обаждане. С напредването на нощта мълчанието му започна да ѝ се струва все по-злокобно – сякаш ѝ се подиграваше. Накрая тя стана и отиде до тоалетката. Върху нея се мъдреше Муджи, плюшеното куче от детинството ѝ. Кафяво-бялата му козина беше попроскубана, но все още мека. Макар да се почувства глупаво, взе го и го отнесе в леглото със себе си.
В някакъв момент успя да задреме, но в шест сутринта точно пред апартамента ѝ затрещя пневматичен чук. Стана и затвори прозореца, но тътенът продължаваше да се чува.
– Изключи тая проклетия! – ревна съседът на Нели и гласът му се донесе през радиатора.
Тя захлупи главата си с възглавницата, но ефект нямаше.
Взе продължителен душ, като движеше главата си в кръгове, за да облекчи болката във врата, после облече хавлията и зарови из гардероба да търси светлосинята си рокля на жълти цветчета – щеше да е идеална за приключването на учебната година. И тогава си спомни, че я беше отнесла на химическо чистене с още пет-шест други дрехи.