Баща ѝ беше стоик. Не беше плакал дори когато ѝ съобщи за диагнозата си – рак на дебелото черво. Но когато Нели се дипломира в гимназията, видя очите му да се навлажняват.
– Като си помисля за всички неща, които ще пропусна... – промълви, целуна я по върха на главата и после мъглата в очите му изчезна като утринна омара, изпарила се от слънцето. Шест месеца по-късно и той самият изчезна.
Нели приглади меката кърпичка и я нави между пръстите си. Щеше ѝ се баща ѝ да се бе запознал с Ричард. Би одобрил съюза им, сигурна беше в това.
– Добър избор си направила – би ѝ казал.
Допря кърпичката до бузата си, после я върна в торбичката.
Погледна часовника на кухненската печка. Ателието за химическо чистене щеше да е отворено в девет, празненството в забавачката започваше в десет. Ако тръгнеше веднага, щеше да има време да прибере роклята на цветчета, да се облече и да стигне в службата си малко преди уречения час.
Нели се облегна на бара, като чакаше Крис да приготви „мръсните“ мартинита за маса 31, където група адвокати празнуваха рожден ден. Въртеше гривната на китката си. Мънистата бяха плътни и ярки. Джона ѝ я беше подарил за дипломирането.
От масата ѝ поръчваха за трети път, а беше вече близо шест – часът, в който тя възнамеряваше да тръгне. Нели не беше казала на Ричард, че ще поеме смяната на Джоузи, и нямаше как да закъснее за срещата с Морийн.
В началото в ресторанта не беше натоварено. Тя си побъбри с белокоси съпрузи, дошли от Охайо, препоръча им чудесна пекарна за гевречета и ги посъветва да посетят новата изложба в музея Метрополитън. Те ѝ показаха снимки на внуците си, споделиха, че на малкия му е трудно да се научи да чете, и Нели им нахвърля списък с книги, които според нея щяха да помогнат.
– Много сте мила – каза жената и пъхна листа в чантата си. Нели забеляза златната халка на пръста ѝ и се запита как ли би се чувствала след десетилетия да показва снимки на внуците си на новите си познати. Дотогава без съмнение щеше да усеща годежния си пръстен като част от себе си, враснал в кожата ѝ, а не като тежкия нов атрибут върху пръста ѝ. Но към края на смяната ѝ ресторантът се изпълни с двайсет и няколко и трийсет и няколко годишни, явно идващи направо от работа.
– Би ли приключил моите маси? – обърна се Нели към Джим, друг келнер, когато той мина покрай бара.
– Колко са? – попита той.
– Четири – отговори му. – Не искат да ядат, просто са паркирали тук.
– Да му се не види, точно в момента съм претоварен – изпъшка Джим. – Дай ми няколко минути.
Тя отново погледна часовника си. Надявала се бе да се отбие у дома си, за да вземе душ и да си облече черната дантелена рокля. Винаги миришеше на пържени картофи, като си тръгваше от „Гибсънс“. А сега щеше да е принудена да се преоблече в синята рокля на цветчета, която бе носила на училищното празненство.
Тъкмо се канеше да понесе подноса с мартини за адвокатите, когато някой преметна ръка през раменете ѝ. Обърна се и видя висок младеж, вероятно съвсем наскоро навършил двайсет и една, застанал плътно до нея. Придружен беше от неколцина приятели, които излъчваха грубоватата енергия на спортисти преди мач. Обикновено мъжките компании бяха любимите ѝ клиенти; за разлика от жените никога не искаха отделни сметки и оставяха щедри бакшиши.
– Как да се вредим в твоя сектор? – попита младежът.
Носеше тениска с надпис на студентско братство. Гръцките букви бяха съвсем близо до лицето ѝ. Отвърна очи.
– Съжалявам, след минути си тръгвам – каза Нели и се измъкна изпод ръката му.
Грабна подноса с питиетата и тогава чу едно от момчетата да подхвърля:
– След като не мога да попадна в нейния сектор, как да се вредя под гащичките ѝ?
Тя разклати подноса и той се наклони, като я поля с джин и сок от маслини. Чаши се пръснаха на пода и се раздадоха аплодисменти.
– По дяволите! – извика Нели и избърса лице с ръкава си.
– Състезание „мокра фланелка“ – подвикна един от компанията.
– Я по-кротко момчета – подкани ги Джим. После се обърна към нея: – Добре ли си? Тъкмо идвах да ти кажа, че ще те покрия.
– Добре съм – кимна му Нели.
Приближи се общ работник с метла, а тя забърза към задния офис, като държеше мократа блуза настрани от тялото си. Взе спортния си сак и влезе в тоалетната, където свали униформата и се обърса с няколко хартиени салфетки. После намокри една с вода и се изтри колкото можа. Извади от сака роклята на цветчета. Беше посмачкана, но поне чиста.
Втренчи се в образа си в огледалото, без да вижда зачервените бузи и разрошената коса.