Виждаше се на двайсет и една годишна възраст, събудила се в къщата на женското студентско дружество в сутринта, когато всичко се бе променило: гърлото я болеше от плач, тялото ѝ трепереше въпреки топлата пижама и юргана. Излезе от банята, като възнамеряваше да заобиколи отдалеч бандата простаци. Те бяха скупчени в кръг край бара, надигаха бутилки с бира и се смееха нагло.
– Не искахме да те прогоним – обади се един. – Дай да се целунем и да се сдобрим, а?
Протегна ръце. Стоеше с гръб към бара, както и останалите, вероятно за да оглеждат жените в заведението.
Нели го стрелна гневно и забеляза нещо на бара точно зад него.
– Ами добре – изрече със сладко гласче. – Получаваш прегръдка.
Тръсна спортния си сак върху бара, после се наведе и изтърпя усещането от тялото му, притиснато към нейното.
– Забавлявайте се добре, момчета – каза и си взе нещата.
Навън побърза да спре такси. След като се настани отзад, отвори тънкия кожен калъф, който бе забърсала заедно със сака си от бара. Онзи, от който се подаваше ръбче на кредитна карта.
След една пресечка, когато таксито спря на червен светофар, небрежно го изхвърли през прозореца на натовареното кръстовище.
Глава 12
– В „Сакс“ ли беше? – пита леля Шарлот, когато се връщам у дома. – По някаква причина бях помислила, че имаш почивен ден... Все едно, пристигна пратка за теб от „Федекс“. Оставих я в стаята ти.
– О, нима? – вдигам вежди в престорен интерес и заобикалям въпроса ѝ. Днес не съм ходила на работа. – Нищо не съм поръчвала.
– От Ричард е – казва. – Видях името му на обратния адрес, когато се разписвах.
Взира се в мен и очаква реакцията ми. Запазвам изражението си спокойно.
– Вероятно вещи, които не съм си прибрала – отвръщам. Тя не бива да знае какво изпитвам във връзка с годежа на Ричард. Не искам после да се упреква, че не е сторила повече, за да ми помогне.
– Купих разни салати за вечеря – казвам и вдигам белия хартиен плик, украсен с черни букви и зеленчуци. – Ще ги сложа в хладилника и отивам да се преоблека – казвам. Не ме сдържа да отворя пакета.
Пратката ме очаква върху леглото ми. Ръцете ми се разтреперват, когато виждам четливо изписаните цифри и букви – всичките печатни. Ричард ми оставяше бележки с този почерк почти всеки ден, преди да тръгне за работа: „Толкова си красива, като спиш“ или „Нямам търпение да се любя с теб довечера“.
Тонът на бележките се промени с времето. „Постарай се днес да отделиш време за фитнес, мила. Ще се почувстваш по-добре.“ Към края на брака ни бележките бяха заместени с имейли: „Току-що звънях и ти не вдигна. Пак ли спеше? Трябва да поговорим за това довечера“.
Разрязвам лепенката с ножица и отварям миналото си.
Отгоре е сватбеният ни албум. Повдигам тежката, облечена в сатен, вещ. Под нея виждам някои от дрехите си, спретнато сгънати. Като си тръгнах, взех повече неща за студено време. Ричард изпраща тоалети, подходящи за лятото. Успял е да подбере онези, които ми стояха най-добре.
На дъното е черна кутийка за бижута. Отварям я и виждам диамантено колие. Така и никога не се накарах да го сложа, защото Ричард ми го подари след един от най-тежките ни скандали.
Не само това съм оставила, естествено. Ричард вероятно е предал останалото в някоя благотворителна организация.
Знае, че никога не съм държала особено на дрехите. Всъщност е искал да имам албума и колието. Но защо?
В кашона няма бележка.
Но си давам сметка, че ми праща послание със съдържанието му.
Отварям албума и се взирам към млада жена в дантелена рокля с разкроена пола; усмихва се на Ричард. Едва се разпознавам; сякаш гледам образ на друг човек.
Питам се дали новата му годеница ще вземе фамилията му: Томпсън. Това още е и моята фамилия.
Виждам я как обръща лице към Ричард, когато свещеникът ги свързва в брак. Тя сияе. Дали ще му мине мимолетна мисъл за мен как съм изглеждала аз в този момент, преди да отпъди спомена? Дали не я нарича понякога случайно с моето име? Говорят ли за мен, сгушени в леглото?
Вземам албума и го запращам в другия край на стаята. Оставя драскотина на стената, преди да падне с тупване на пода. Сега вече цялото ми тяло се тресе.
Играла съм роля за пред леля Шарлот. Ала костюмът ми вече не може да прикрива онова, в което съм се превърнала.
Мисля си за близкия магазин за алкохол. Мога да си купя бутилка или две. Ако пийна, току-виж съм приспала яростта у себе си.
Пъхвам кашона в гардероба си, но сега пък си представям как Ричард повдига брадичката ѝ и закопчава диамантено колие около шията ѝ, а после се навежда да я целуне. Не мога да понеса образа на устните му върху устата ѝ, на ръцете му върху нея.