Откривам ключовете си и виквам на леля Шарлот, че трябва да изляза да свърша нещо. Без да дочакам отговора ѝ, се втурвам навън през вратата. Асансьорът е твърде бавен, спускам се пеша по спираловидното стълбище, а чантата ми се удря в тялото. В нея е всичко, което ми трябва.
Улиците са задръстени от движение. Час пик е. Не се мяркат автобуси. Може би такси? Отправям се към Ист Сайд и оглеждам такситата, но всички май са заети. Дотам са двайсет минути пеша. Хуквам да тичам.
Глава 13
В края на пътуването с таксито Нели бе успяла да се отърси от потискащия спомен за допира на онези младежи. Не беше прекалено трудно, отдавна се бе научила да праща надалеч чувствата, каквито подобни случки извикваха у нея. И все пак ѝ беше нужно да остане насаме за момент в тоалетната на ресторанта. Подозираше, че се налага да положи отново малко гланц на устните си, да не говорим за задължителното пръсване с парфюм. Но когато пристигна, метрдотелът я осведоми, че на масата ѝ вече чака друга жена.
– Да взема ли чантата ви? – предложи и Нели му подаде сака в електриковосиньо и жълто, в който беше мократа ѝ униформа. Чувстваше се като последна мърла. Зачуди се дали е редно да му даде бакшиш. Щеше да попита Ричард, той беше далеч по-запознат с тоя род ресторанти, в които хостеса предлагаше дълги менюта заедно с кутийки пастели за децата.
Нели беше поведена през сектора с бара покрай мъж с посребрена коса, който свиреше на роял, после през салона за хранене с висок таван. Стомахът ѝ се сгърчи. Морийн беше с шестнайсет години по-възрастна от нея и преподаваше в университет, а тя, Нели, беше леко пораздърпана учителка в забавачка, от която лъхаше на фритюрник.
Това запознанство нямаше как да се случи в по-неподходяща вечер.
Но в мига, щом Нели видя Морийн, си отдъхна с облекчение. Сестрата на Ричард изглеждаше като филмов негатив. Косата ѝ бе подстригана в класическа прическа на черта и носеше простичък костюм с панталони. Беше загледана в страниците на „Иконъмист“ през очила за четене, прехапала долната си устна, както и Ричард правеше, когато беше съсредоточен.
– Здравей! – каза Нели и се наведе да прегърне Морийн. – Да не те стъписах? Просто изпитах усещането, че ще бъдем като истински сестри. Никога не съм имала сестра.
Морийн се усмихна и пъхна списанието в чантата си.
– Много се радвам да се запозная с теб.
– Съжалявам, на нищо не приличам – извини се Нели. Настани се на стола срещу Морийн, обзета от желание да бъбри, страничен ефект от напрежението, натрупало се в нея. – Идвам направо от работа.
– В предучилищната детска градина ли? – попита Морийн.
Нели поклати глава.
– Работя и като келнерка... по-точно работех. Всъщност напуснах. Просто се наложи да заместя приятелка. Не съм във вид, защото се притеснявах, че ще закъснея.
– Изглеждаш ми съвсем добре – увери я Морийн. Усмихна ѝ се, но следващите ѝ думи свариха Нели неподготвена. – И си точно типът на Ричард.
Бившата съпруга на Ричард не беше ли брюнетка?
– В какъв смисъл? – попита Нели и посегна към панерчето с хляб. Последно беше изяла един банан на път към забавачката. Оттогава бяха минали вече десет часа. На масата имаше плитка купичка със зехтин, полят с няколко капки оцет и с клонче мащерка. Тя си откъсна залче от хлебчето и се опита деликатно да го топне, без да разваля украсата.
– Е, знаеш. Мила. Хубавка – отвърна Морийн. Скръсти ръце и се наведе напред.
Ричард беше казал, че Морийн винаги е пределно откровена и точно това ѝ качество той ценеше най-много. Забележката на Морийн не целеше да покаже пренебрежение, каза си Нели, никой не би приел определенията „мила“ и „хубавка“ като обида.
– Разправи ми за себе си – подкани я Морийн. – Ричард спомена, че си от Флорида.
– Да... Но по-скоро аз би трябвало да те разпитвам какъв е бил Ричард като малък и като младеж – отвърна Нели. – Сподели с мен някоя история, която той не би ми разказал. – Хлебчето беше топло, ароматизирано с подправки, и тя налапа още един залък.
– О, откъде да започна? – И преди Морийн да успее да каже нещо повече, Нели зърна Ричард, който приближаваше към масата им с очи, приковани в нея. Не го беше виждала, откакто я сложи да си легне след моминското парти. Без колебание той се наведе и я целуна по устните. „Всичко е наред – каза си тя. – Простил ми е.“