– Извинете ме – рече, след като целуна сестра си по бузата. – Полетът ми се забави.
– Всъщност подрани. Морийн се канеше да ми разправи мрачните ти тайни – пошегува се Нели.
Видя как при думите ѝ лицето на Ричард се изопна за момент, после той се усмихна. Нели очакваше годеникът ѝ да заобиколи масата и да седне до нея, но той избра стола вдясно от Морийн, диагонално срещу нея.
– Да, всички онези бурни лета на голф игрището – подхвърли Ричард, като разпери салфетката върху скута си. – А и онзи инцидент, когато бях избран за вицепрезидент на клуба по дебати.
– Голям срам – присъедини се Морийн.
Бръсна мъхче от ревера на Ричард. На Нели това много ѝ заприлича на майчински жест. Макар Ричард да беше сирак, очевидно си имаше по-голяма сестра, която го обожаваше.
– Обзалагам се, че си бил много сладък в униформата си на млад състезател по голф – каза Нели.
Вместо да отговори, Ричард даде знак на келнера.
– Умирам от глад – сподели. – Но първо да пийнем.
– Газирана вода с лимон, моля – поръча Морийн на сервитьора.
– Може ли да получа листа с вината за годеницата ми? – Ричард намигна на Нели. – Знам, че никога не отказваш питие.
Нели се засмя, но си даде сметка как би могло да прозвучи това на Морийн. Бояла се бе да не вони на препържена мазнина. А дали от нея не се носеше мирис на джин, когато поздрави сестрата на Ричард?
– Само чаша „Пино Гриджо“, благодаря – каза Нели и за да прикрие смущението си, натопи последното залче от хлебчето си в ароматния зехтин.
– За мен „Хайланд Парк“ с лед – поръча Ричард.
Настана кратка пауза, след като келнерът се оттегли, после Нели изтърси:
– Дойдох тук направо от „Гибсънс“. Някакъв идиот си изля питието върху мен. Мократа ми униформа е в сака ми за спорт. Така че...
Какво се раздрънка така несвързано?
– Мислех, че си напуснала – каза Ричард.
– Напуснах – отвърна Нели. – Заместих Джоузи. За пръв път получи роля в телевизионна реклама и не можа да намери друг... – Замлъкна, несигурна защо почувства нужда да се обяснява.
Когато келнерът донесе поръчката, Ричард вдигна чаша към Морийн.
– Как е подколянното ти сухожилие? – поинтересува се.
– По-добре – отвърна тя. – Още няколко посещения във физиотерапията и би трябвало да съм в състояние да започна по-дълги пробези.
– Травма ли си претърпяла? – попита Нели.
– Просто разтегнат мускул – отвърна Морийн. – Тормози ме от маратона насам.
– Никога не бих могла да пробягам маратон – призна Нели. – Пет километра са границата ми. Много ме впечатляваш.
– Не е за всеки – пошегува се Морийн. – Само за нас, първокласните.
Нели си взе още едно хлебче от панерчето, после го върна, осъзнала, че никой друг не ядеше. Около чинията ѝ имаше трохи и тя се опита дискретно да ги бръсне.
– Много харесах статията ти за стратификацията по полов признак, съпоставена с математическата теория на пресичането – обърна се Ричард към Морийн. – Интересен ъгъл. Каква беше реакцията?
Докато приказваха на темата, Нели кимаше и се усмихваше, попипваше мънистата по гривната на Джона, но не откриваше начин да даде някакъв принос към разговора.
Заоглежда съседните маси и видя как келнер взе кредитна карта от сребърен поднос.
Това я подсети за онази, която беше изхвърлила през прозореца на таксито. До този момент сигурно вече беше в ръцете на крадец, който обикаляше магазините да се поглези с покупки. Или в най-добрия случай на майка, купуваща храна за децата си.
Беше облекчена, когато им бяха сервирани ордьоврите и можеше да се преструва на съсредоточена над пилето си с кускус. Морийн като че забеляза неловкостта на Нели и се обърна към нея.
– Ранното обучение е много важно – каза. – Кое те привлече към него? – Елегантно нави талиятели на лъжицата си и ги лапна.
– Винаги съм обичала деца – отговори Нели.
Нели усети как Ричард докосва с коляно нейното под масата.
– Готова ли си да ставаш леля? – попита той Морийн.
– Абсолютно – отсече сестра му.
Нели се чудеше защо Морийн никога не се бе омъжила и нямаше деца. Ричард бе ѝ казал, че според него сестра му респектирала мъжете със своята интелигентност. А Нели предполагаше, че е задоволила инстинкта си, като вече е била майка на Ричард.
Морин погледна Нели.
– Ричард беше възхитително детенце. Едва беше навършил четири, когато се научи да чете.
– Не мога да се кича с цялата слава за това – намеси се Ричард. – Тя ме научи.
– Вече ти избрахме стая в новата къща – каза Нели. – Трябва да ни гостуваш при всяка възможност.
– И вие на мен – откликна Морийн. – Ще ти покажа моя град. Била ли си в Бостън?