Нели тъкмо беше лапнала кускус, затова само поклати глава и побърза да преглътне, за да отговори.
– Не съм пътувала много – обясни. – Била съм единствено в няколко южни щата.
Не се впусна в обяснения, че само беше шофирала през тях, когато напусна Флорида, за да дойде в Ню Йорк. Пътуването от хиляда и петстотин километра ѝ беше отнело два дни; искала бе възможно най-бързо да се отдалечи от родния си град.
Припомни си, че Морийн свободно говори френски и е била гостуващ преподавател в Сорбоната преди няколко години.
– Нели вече има първия си паспорт – съобщи Ричард. – Нямам търпение да ѝ покажа Европа.
Нели му се усмихна с признателност.
Побъбриха за сватбата – Морийн спомена, че много обичала да плува и с ентусиазъм очаквала да се топне в океана. Сервитьорът разчисти чиниите, а Морийн и Ричард отказаха десерт, така че Нели се престори на твърде преяла, та да поръча портокаловия мус, за който си мечтаеше. Ричард се изправи да дръпне стола на Нели, когато тя възкликна:
– О, Морийн, за малко да забравя. Имам нещо за теб.
Беше покупка, продиктувана от моментен импулс. Предишната седмица бе вървяла през пазара на Юнион Скуеър и се загледа в сергия с бижута. Едно колие привлече вниманието ѝ. Беше от светлолилави и сини стъклени мъниста върху тънка златна нишка и изглеждаха, сякаш плават. Закопчалката беше във форма на пеперуда. Не можеше да си представи някоя жена да не изпита радост, докато слага това бижу на шията си.
Ричард бе попитал Морийн дали иска да бъде главна шаферка на Нели и тя се съгласи, макар Нели да би предпочела Саманта. Тъй като щеше да е малка сватба, други шаферки нямаше да има. Морийн щеше да е с виолетова рокля и колието много би ѝ отивало.
Художничката го постави върху пухкава памучна подложка в кафява картонена кутийка (рециклирана, както държеше да обясни) и я превърза артистично с канапче. Нели се надяваше Морийн да хареса подаръка ѝ и Ричард да разбере, че е нещо повече от колие. Беше жест, изразяващ желанието ѝ да бъде близка и със сестра му.
Извади кутийката от чантата си. Двете ъгълчета бяха леко хлътнали, а фльонгата се бе сплескала. Морийн внимателно разви подаръка.
– Очарователно е – възкликна тя и го вдигна да го покаже на Ричард.
– Реших, че би могла да го сложиш на сватбата – каза Нели.
Морийн веднага си го окачи, въпреки че не подхождаше на златните ѝ обици.
– Колко си внимателна – усмихна ѝ се.
– Миличко – отбеляза Ричард и стисна ръката ѝ.
Но Нели наведе глава, за да не видят руменината, плъзнала по бузите ѝ. Колието, изглеждало толкова артистично и красиво миналата седмица, сега седеше евтино и детинско на шията на Морийн.
Глава 14
Бързам през града, като подминавам мъж, опитващ се да ми тикне брошура в ръцете. Краката ми треперят, но продължавам да подтичвам към входа за Сентрал Парк.
Стигам до следващия светофар точно когато той светва в червено и се спирам задъхана на ъгъла. Морийн вероятно вече е в ресторанта. Ричард е поръчал добро вино; на масата е поставен ароматен хляб. Може би тримата са вдигнали чаши в тост за бъдещето. Под масата Ричард стиска ръката на годеницата си. Винаги чувствах ръцете му толкова силни върху себе си.
Светофарът се сменя и аз се втурвам през улицата.
Ходили сме много пъти заедно в „Сфолия“ – додето една вечер престанахме отведнъж.
Спомням си случая съвсем ясно. Валеше сняг и се възхищавах как едрите бели снежинки преобразяват града, как застилат улиците, заглаждат груби ъгли и скриват нечистотия. Ричард щеше да дойде направо от службата си и поиска да се срещнем в ресторанта. Седях в таксито, гледах през прозореца и се усмихнах, като зърнах малко момченце в раирана шапка изплезило език, за да улови вкуса на зимата. Усетих гърдите ми да се стягат от копнеж. Доктор Хофман все още не успяваше да установи защо не мога да забременея и ми беше назначила нови изследвания.
Ричард се обади точно когато таксито ми спря пред ресторанта.
– Ще закъснея няколко минути – предупреди.
– Няма нищо – отвърнах, – все пак си мъж, който си струва да бъде чакан.
Чух го как се засмя, после платих на шофьора и слязох от таксито. Постоях за момент на тротоара и попивах енергията. Винаги се радвах на срещите ни с Ричард в града.
Стигнах до бара, където имаше свободно столче. Поръчах минерална вода и се заслушах в разговорите около себе си.
– Той ще се обади – увери младата жена вдясно от мен приятелката си.
– Ами ако не се обади? – попита приятелката.
– Е, нали знаеш какво казват? Най-добрият начин да преживееш един мъж е като легнеш под друг – отвърна първата и двете прихнаха в смях.