– Преди няколко седмици ги беше оставила в пазарски плик и за малко не ги изхвърлих – припомни ѝ Нели.
– Но аз ги търсих навсякъде – възрази Сам. – Тя беше отвън пред къщата, когато се прибрах, и се кълна, че ги върнах обратно в чантата си.
– Как изглеждаше тя? – попита неочаквано за себе си Нели.
– Съвсем нормално – отговори Сам. – Слаба, тъмнокоса, малко по-възрастна от нас, но каза, че била прясно разделена и започвала отначало. Звучи много тъпо, но щях да се напишкам, а тя не спираше да задава въпроси, изглеждаше много навита. Стоя без мен в кухнята само две секунди.
– Сама ли си сега? – прекъсна я Нели.
– Да, но ще се обадя на Купър да дойде да пренощува тук за всеки случай. Ще го накарам да затътри нещо тежко до вратата. Да му се не види, ще струва цяло състояние да докараме ключар тук...
– Какво има? – прошепна Ричард.
– Изчакай малко – каза Нели на Сам.
Още преди да е завършила разказа си, Ричард извади мобилния си телефон.
– Даян? – изрече. Нели разпозна името на дългогодишната му секретарка, компетентна жена над шейсетте, която бе срещала при няколко случая. – Прощавай, че те безпокоя в този час... Знам, знам, винаги ми го казваш. Да, лична услуга... Би ли ми осигурила по спешност ключар, който да смени ключалката на апартамент тази вечер, възможно най-скоро? Не, не на моя... Да, сега ще ти дам адреса. Цената е без значение. Благодаря ти. Утре може да закъснееш, ако искаш.
Той затвори и пъхна телефона в джоба си.
– Сам? – изрече тя в своя телефон.
– Да, чух го – каза Сам. – Леле... адски мило от негова страна. Моля те, предай му благодарностите ми.
– Непременно. Звънни ми, когато ключарят дойде – поръча Нели и затвори.
– Пълно е с луди в Ню Йорк – отбеляза Ричард.
– Знам – прошепна Нели.
– Но най-вероятно Сам отново си е тикнала ключовете някъде – добави той и тонът му звучеше също тъй успокояващо като при първата им среща в самолета. – Защо ѝ е да краде ключовете, а не портмонето на Сам?
– Прав си – каза Нели, после се поколеба. – Но Ричард... а всички онези мълчаливи обаждания, които получавам?
– Само три – поправи я той.
– Имаше и друго. Не съвсем същото, но една жена звъня в апартамента ти, след като беше заминал за Атланта. Помислих, че ти се обаждаш, и вдигнах, без да се замисля. Тя не пожела да си каже името и аз...
– Любима – прекъсна я Ричард. – Това е била просто Елън от службата. Свърза се с мен на мобилния ми телефон.
– О – промълви Нели и тялото ѝ мигом се освободи от напрежението. – А аз помислих... Все пак нали беше неделя и...
Ричард я целуна по върха на носа.
– Сладолед – отсече той. – А после Сам вероятно ще позвъни да каже, че си е намерила ключовете в хладилника.
– Прав си – разсмя се Нели.
Ричард мина от другата ѝ страна, за да застане откъм бордюра помежду нея и движението, както правеше винаги. Прегърна я през раменете и продължиха напред.
След като Сам се обади да съобщи, че ключарят е дошъл и си е отишъл, Нели влезе в банята, за да се преоблече в тънката си нощница без ръкави и да си измие зъбите. Ричард вече беше в леглото само по боксерки. Тя се пъхна до него и видя, че снимката в сребърна рамка на нощното му шкафче е извърната към стената. Беше нейна снимка – седеше на пейка в Сентрал Парк по джинсови къси панталонки и лятна блуза; Ричард винаги казваше, че му харесва да я гледа на събуждане в сутрините, когато тя не е там.
Ричард също забеляза и се пресегна да я обърне.
– Чистачката беше тук – обясни.
Взе дистанционното да изгаси телевизора, а после притисна тяло към нея. Отначало тя прие, че докосването му означава същото като обикновено, но после той я пусна и се превъртя по гръб.
– Трябва да ти кажа нещо – изрече със сериозен тон.
– Добре – отвърна предпазливо Нели.
– Не бях играл голф, преди да стана на двайсет и пет или двайсет и шест. – Тя не виждаше лицето му в тъмното.
– Ами... онези лета в голф-клуба?
Той издиша бавно.
– Бях момче за всичко. Келнер. Спасител. Носех стикове. Прибирах мокри хавлиени кърпи. Когато хлапета поръчваха хотдог на цена, колкото изкарвах на час, обслужвах ги. Мразех онзи проклет клуб...
Нели прекара пръсти по ръката му. Никога преди не го бе чувала да звучи така уязвим.
– Винаги съм приемала, че си израснал сред богатство.
– Казах ти, че баща ми работеше във финансовия сектор – уточни той. – Беше счетоводител. Занимаваше се с данъците на водопроводчиците и монтьорите от квартала.
Тя остана мълчалива, не искаше да го прекъсва.
– Морийн получи стипендия за университет, а после помогна за моята такса, та и аз да се изуча.