Животът ѝ с Ричард започва. А имам чувството, че моят собствен живот отива към свършване.
Скоро тя ще се облече в бялата си рокля. Ще постави грим върху чистата си млада кожа. Ще сложи нещо взето назаем и нещо синьо. Музикантите ще вдигнат инструментите си, за да изпълнят серенада за нея, докато тя върви бавно по пътеката в църквата към единствения мъж, когото съм обичала истински. Щом тя и Ричард се погледнат в очите и изрекат един след друг „Да“, вече няма връщане назад.
Трябва да спра сватбата.
Четири часът през нощта е. Не съм спала. Взирах се в часовника и си преговарях какво трябва да направя, разигравах различни сценарии.
Тя още не се е изнесла от апартамента си. Проверих.
Ще я причакам днес.
Представям си как очите ѝ ще се разширят, как ще вдигне ръце да се предпази.
„Късно е вече! – копнея да ѝ изкрещя. – Да беше стояла далеч от моя съпруг!“
Когато навън най-сетне става светло, ставам, отивам до гардероба и без колебание избирам любимата на Ричард копринена рокля в изумруден цвят. Много му харесваше как цветът ѝ подчертава зелените ми очи. Някога обгръщаше плътно тялото ми, но сега ми е толкова широка, че си слагам тънък колан от позлатени халки, та да я поприбере. Гримирам се с прецизност, каквато не съм упражнявала от години – без да бързам, полагам фон дьо тен, извивам миглите си и два пъти прекарвам по тях спиралата. Изваждам от чантата си гланца за устни „Клиник“ и поставям от него на устните си. Обувам най-високите си обувки без пети, така че краката ми изглеждат дълги и слаби. Пращам съобщение на Лусил, че днес ще отсъствам, като добре си давам сметка как ще ми отговори да не се вясвам повече.
Имам една спирка по пътя, преди да отида до апартамента ѝ. Записала съм си ранен час в салона на Серж Норман в Ъпър Ист Сайд. Достатъчно време ще имам да съм пред дома ѝ, когато трябва.
Не беше трудно да разузная дневната ѝ програма. Знам какви са плановете ѝ за днес. Измъквам се безшумно, без да оставя бележка на леля Шарлот.
Когато пристигам в салона, посреща ме жената, която се занимава с боядисването на коси. Виждам как погледът ѝ се спира върху корените ми, които така и не се наканих да обработя.
– Какво ще желаете днес? – пита ме.
Подавам ѝ снимка на красива млада жена и ѝ поръчвам да докара същия топъл нюанс.
Жената мести очи между снимката и мен.
– Вие ли сте това? – пита.
– Да – отговарям ѝ.
Глава 17
Скоро музикантите щяха да засвирят Канона на Пахелбел, докато тя вървеше по пътеката с кърпичката на баща си – нещо синьо, – вързана около букета бели рози. „...Да се скъпите и уважавате, докато смъртта ви раздели...“ – щеше да изрича свещеникът.
На Нели ѝ предстоеше да тръгне за летището само след броени часове. Сложи новия червен бански в единия от двата си куфара и провери списъка си със задачи за вършене. Сватбената ѝ рокля беше изпратена до курорта предварително с „Федекс“ и портиерът беше потвърдил, че е пристигнала. Оставаше ѝ да опакова само тоалетните си принадлежности.
На стените, където бяха висели картините ѝ, сега личаха бели правоъгълници. Оставяше в апартамента леглото си, тоалетка и настолна лампа. Сам беше в контакт с кандидатка за съквартирантка, инструктор по Пилатес, която щеше да дойде утре. Ако тя не искаше мебелите ѝ, Нели бе обещала да уреди извозването им.
– Ще плащам наема, докато се нанесе някой друг – настоя.
Ясно ѝ беше, че Сам не желае да приеме предложението ѝ, особено след като Ричард плащаше за пътуването ѝ до Флорида, а току-що бе покрил и разноските за ключаря.
Нели знаеше, че Сам не може да си позволи да плаща за целия апартамент.
– Хайде де – уговаряла бе тя Сам, която седеше на леглото си и я гледаше как довършва приготвянето на багажа. – Така ще е справедливо.
– Благодаря ти – отвърна Сам и стисна бързо и силно рамото ѝ. – Мразя сбогуванията.
– Ще се видим само след няколко дни – възрази Нели.
– Нямах предвид това – промълви Сам.
– Знам – кимна Нели.
Миг по-късно Сам вече беше излязла.
Докато Нели пишеше чека за наема, телефонът иззвъня. Взираше се в подписа си, осъзнала, че може би никога повече няма да изпише фамилията си. „Господин и госпожа Томпсън“, помисли си. Звучеше толкова изискано.
Нели погледна кой я търси, преди да отговори.
– Здравей, мамо – каза.