– Здравей, мила, исках пак да проверя номера на полета ти. На „Америкън“ е, нали?
– Да, почакай така. – Тя отвори лаптопа си и прегледа имейлите, за да открие потвърждението от аеролиниите, и после ѝ прочете данните на глас.
– Пристига в седем и петнайсет – припомни Нели на майка си.
– Ще си вечеряла ли?
– Разбира се, ако броиш пакетче фъстъци за храна – отвърна Нели.
– Мога да ти сготвя – предложи майка ѝ.
– Не се затруднявай, ще вземем нещо на път за къщи – каза Нели. – Между другото, провери ли спа процедурите си? Ричард ни е запазил часове за масаж и маски на лице, но трябва да ги уведомиш от кой тип искаш. Погледна ли брошурата, която той ти прати по имейла?
– Не е нужно да прави това за мен – отговори майка ѝ. – Хващат ме нервите и не мога да ги изтърпявам тези неща.
Истина беше, че като форма на релаксация майка ѝ предпочиташе разходка по брега на залез, отколкото да лежи по лице на масажна маса. Но Ричард не бе го знаел. Искал бе да направи нещо специално за нея. Как би могла да му каже, че майка ѝ отхвърля жеста му?
– Пробвай – настоя Нели. – Ще ти хареса повече, отколкото очакваш.
– Тогава ме запиши за същото като теб – примири се майка ѝ.
Нели знаеше, че не е единствената дъщеря, която се нервира от завоалираните ужилвания на майка си. „Боже, колко рафинирана захар“, промърморила беше майка ѝ последния път, когато Нели беше изяла пред нея пакетче „Скитълс“, и неведнъж задаваше на Нели въпроса как издържа „клаустрофобията“ на Манхатън.
– Моля те, поне се престори на развълнувана по този повод пред Ричард – рече Нели.
– О, прекрасно – подхвърли майка ѝ. – Непрекъснато си загрижена какво ще си помисли той.
– Не съм загрижена – възрази Нели. – Признателна съм. Той е много добър с мен.
– А попита ли те дали искаш да прекараш в козметичен салон деня преди сватбата ти?
– Но какво значение има това? – възмути се Нели. Само майка ѝ беше способна да вдигне толкова пара за някакви си глупави спа процедури. Не, не глупави! Бяха подаръкът на Ричард.
– Нека просто ти припомня нещо. Казвала си ми, че масажът на лице те изнервя. Защо не го призна пред Ричард? И ти е купил къща, която дори не си видяла предварително. Нима искаш да живееш в предградие?
Нели изпъшка, но майка ѝ продължи:
– Съжалявам, но той изглежда като човек, който твърде много се налага.
– Срещала си го само веднъж – посочи Нели.
– Но ти си толкова млада още – не се предаваше майка ѝ. – Безпокоя се, че ще залинееш там. Знам, че го обичаш, но моля те, опитай се също така да останеш вярна на себе си.
Тя нямаше намерение да се разправя повече, щеше да заобиколи спора, който майка ѝ се опитваше да разпали.
– Не съм си довършила приготвянето на багажа – каза. – Така или иначе, ще се видим след няколко часа. – След като съм се подкрепила с малко вино на борда на самолета, помисли си.
Нели затвори телефона и отиде в банята да си събере тоалетните принадлежности. Подреди козметиката, пастата за зъби и лосионите в пътната си тоалетна чанта, после се погледна в огледалото над умивалника. Макар да не беше спала добре напоследък, кожата ѝ беше съвършена.
Върна се в спалнята, вдигна телефона и се обади в козметичния салон на курорта да отмени процедурите за лице.
– Може ли вместо тях да си поръчам вана за тяло с водорасли?
Щеше да прекара само няколко дни с майка си преди пристигането на Ричард и отпътуването им до курорта за сватбата; все някак щеше да изтърпи. Плюс че Сам и леля ѝ щяха да дойдат с ден по-рано и щяха да служат като буфери.
Постави тоалетната си чанта във все още отворения куфар и се опита да го затвори. Само че не успя да докара ципа и до средата.
– По дяволите! – изруга, като напъваше надолу капака.
Проблемът беше, че все така не знаеше къде заминават на сватбено пътешествие. Предположи, че е някъде в тропиците заради забележката на Ричард за бански, но дори и на топлите острови вечер ставаше хладно. Приготви си всекидневни рокли, плажни дрехи, спортен екип, няколко вечерни тоалета, в случай че има дрескод, както ѝ джапанки и обувки с висок ток.
Трябваше да започне отначало. Започна да вади внимателно сгънатите вещи от куфара. Три официални тоалета вместо четири, реши и метна единия чифт високи обувки в кафявия кашон до дрешника. Широкополата плажна шапка, която изглеждаше толкова сладка в каталога „Джей Кру“, също нямаше да се вреди в багажа.
Би трябвало по-отрано да е преценила; самолетът ѝ излиташе след три часа и Ричард вече бе на път да я вземе и да я откара на летището. Сгъна отново дрехите и успя да побере всичко освен широкополата шапка. Нагласи я върху тоалетката, щеше да я остави на Сам. Сега ѝ оставаше само да провери дали не е забравила нещо, тъй като нямаше повече да се връща в апартамента и...