„Зърнах я в салона на летището – казва. – Опитваше се да търкаля куфара си с едната ръка, а с другата да държи ръчната си чанта, бутилка с вода и шоколадова вафла.“
Връщах се в Ню Йорк от гостуване при майка ми във Флорида. Пътуването беше минало добре въпреки факта, че всяко завръщане у дома събуждаше у мен болезнени спомени. Татко ми липсваше повече отвсякога, когато бях в някогашния ми дом. А и нямаше как да се изплъзна от преживяното в колежа. Но сменящите се настроения на майка ми бяха стабилизирани донякъде вследствие на ново лекарство. И все пак мразех да летя и този ден чувствах особена тревожност от това, че ще се озова във въздуха, макар небето да беше лазурносиньо, изпъстрено само с няколко пухкави облачета.
Забелязах го веднага. Носеше тъмен костюм и безукорна бяла риза и се мръщеше срещу лаптопа си, докато пишеше на клавиатурата.
„Едно детенце започна да прави сцени – продължава Ричард. – Горката му майка имаше и бебе в столче за кола и беше вече изнервена до крайност.“
Държах в ръка вафла и с жест попитах майката мога ли да я дам на плачещото момче. Тя кимна с благодарност. Бях преподавателка на деца в предучилищна възраст; ясен ми беше ефектът на навреме поднесения подкуп. Наведох се и почерпих малкия и сълзите му мигом се изпариха. Като погледнах към Ричард минута по-късно, него вече го нямаше там.
Качих се на самолета и минах покрай него – седеше в първа класа, естествено. Пиеше бистра течност от стъклена чаша. Вратовръзката му бе разхлабена на врата. На масичката пред себе си имаше отворен вестник, но всъщност гледаше качващите се пътници. Изпитах магнетично притегляне, когато погледът му се спря на мен.
„Гледах я как тътри куфара си по пътеката – казва Ричард, като проточва историята. – Никак не беше лоша гледка.“
Изтиках синия си куфар до двайсети ред. Настаних се на мястото си и изпълних обичайните си ритуали преди излитане: събух си кецовете „Конвърс“, дръпнах надолу щората на прозореца и се увих с мек шал.
„Тя седеше до млад редник от армията – продължава Ричард и ми намига. – Внезапно изпитах прилив на патриотизъм.“
Стюардесата дойде и каза, че пътник от първа класа е предложил да размени мястото си с войника, седящ до мен. „Страхотно!“, зарадва се той.
Някак си знаех, че става дума за него.
Когато самолетът се издигна в небето, вкопчих се в подръчника и преглътнах мъчително.
Той ми предложи питието си. На ръката му нямаше брачна халка. Учудена бях, че не е женен, беше на трийсет и шест, но по-късно научих, че имал бивша приятелка, тъмнокоса жена, с която имал сериозна връзка години наред. Тя била много разстроена, когато скъсали.
След като Ричард ми направи предложение, тя до голяма степен обсеби съзнанието ми. Навсякъде чувствах присъствието ѝ. И се оказах права – наистина съм била следена. Просто не от бившата на Ричард.
„Напих я – казва Ричард на заинтригувания си пореден слушател. – Реших, че така ще имам по-добър шанс да получа номера ѝ.“
Пийвах водката с тоник, която ми подаде, много чувствителна към топлината, излъчваща се от него.
– Аз съм Ричард – представи се той.
– Ванеса – казах на свой ред.
И тук идваше моментът в историята на Ричард, когато той се извръщаше от публиката си и ми хвърляше изпълнен с нежност поглед.
„Тя въобще не изглежда като Ванеса, нали?“, казваше.
В онзи ден в самолета ми се усмихна:
– Ти си твърде сладка и мека за такова сериозно име.
– А какво име би трябвало да имам тогава? – попитах.
В този момент самолетът попадна във въздушна яма и аз изохках.
– Същото е, както когато колата ти срещне неравност по пътя – успокои ме. – Няма нищо опасно.
Изпих яка глътка от питието му и той се разсмя.
– Ти си една плаха Нели – каза ми с неочаквана топлота. – Така и ще те наричам: Нели.
Истината е, че винаги съм мразила този си прякор. Звучеше ми твърде старомодно. Но така и не го казах на Ричард. Той беше единственият, който някога ме е наричал Нели.
Не престанахме да разговаряме до самия край на полета.
Не можех да повярвам, че някой като Ричард проявява такъв подчертан интерес към мен. Когато свали сакото си, долових цитрусов аромат, който завинаги щях да свързвам с него. Когато самолетът започна да се снижава, той поиска номера на телефона ми. Написах му го, а той ме помилва по косата. По гърба ми мина тръпка. Усетих жеста интимен като целувка.
– Толкова е красива – промълви. – Никога не я отрязвай.
От този ден нататък през цялото ни шеметно ухажване в Ню Йорк, сватбата ни в курорт във Флорида и годините, прекарани в новата къща, която Ричард бе купил за нас в Уестчестър, аз винаги бях неговата Нели.