Очаквала бях животът ми да протече приятно и красиво. Мислех си, че с него винаги ще съм закриляна. Щях да стана майка и да се върна към учителската си професия, когато децата ни пораснеха. Мечтаех си как ще танцуваме заедно на сребърната ни сватба.
Но разбира се, нищо от това не се сбъдна.
А сега Нели вече я няма завинаги.
Аз съм само Ванеса.
– Защо си тук? – пита ме моята заместничка.
Ясно ми е как преценява дали ще е достатъчно бърза да се шмугне покрай мен и да хукне по улицата.
Само че тя носи високи сандали с каишки и тясна пола. Знам, че днес отива на проба за сватбената си рокля; лесно ми беше да се снабдя с програмата ѝ.
– Искам само да ми отделиш две минути – казвам. Разпервам празните си ръце, за да я убедя, че не се каня да ѝ навредя физически.
Тя се колебае и отново обхожда с поглед улицата. Няколко души минават, но никой не спира. Какво има да се гледа? Ние сме просто две добре облечени жени, които стоят пред жилищна сграда на оживена улица, близо до деликатесен магазин и автобусна спирка.
– Ричард ще бъде тук всеки момент – казва тя. – Остана горе само да заключи апартамента ми.
– Ричард излезе преди двайсет минути – посочвам. Бях се опасявала, че може да я придружи на пробата, но го видях как се качи в такси.
– Моля те само да ме изслушаш – казвам на красивата млада жена със сърцевидно лице и пищно тяло, заради която Ричард ме изостави. Тя трябва да знае историята как се преобразих от жизнерадостната, бъбрива Нели в развалината, която съм днес.
– Трябва да ти кажа истината за него – изричам.
Втора част
Глава 19
Тя се казва Ема.
– Някога аз бях ти – подхващам, вгледана в младата жена пред мен.
Сините ѝ очи се разширяват, когато ме оглежда по-внимателно. Спира поглед на променената ми коса, на роклята, висяща около кльощавата ми фигура. Очевидно външността ми не е образ, който си представя насложен върху себе си.
Толкова много нощи съм лежала будна в леглото и съм репетирала какво ще ѝ кажа. Тя беше сътрудничка на Ричард, така се срещнаха. След по-малко от година беше преназначена на мястото на секретарката му Даян и той ме напусна заради нея.
Не ми е нужно да вадя от чантата напечатания екземпляр на речта си, подготвен да ми е от помощ, ако думите ми изневерят.
– Ако се омъжиш за Ричард, ще съжаляваш – казвам. – Той ще те нарани.
Ема се намръщва.
– Ванеса – заговаря тя. Гласът ѝ е равен и премерен. Сякаш говори на малко дете. Този тон използвах, когато казвах на малките си питомци, че е време да приберат играчките си или да приключват със закуската си. – Разбирам, че си приела развода тежко. На Ричард също му се отрази зле. Виждах го всеки ден, той искрено се опитваше да оправи нещата помежду ви. Знам, че си имала своите си беди, но той стори всичко по силите си.
Усещам упрек в погледа ѝ; тя вярва, че вината е у мен.
– Мислиш си, че го познаваш – прекъсвам я. Отклонила съм се от сценария, но продължавам в тази посока. – Ала какво си виждала всъщност? Онзи, който ти е шеф, не е истинският Ричард. Той е много предпазлив, Ема. Не допуска хората близо до себе си. Ако наистина се омъжиш за него...
Сега тя ме прекъсва.
– Чувствам се ужасно по повод всичко това. Искам да знаеш, че той започна да споделя пред мен като пред колега, като пред приятел. Не съм жена, която някога си е помисляла, че ще подхване връзка с женен мъж. Не очаквахме да се влюбим един в друг.
Това го вярвам. Усетих как искрата помежду им пламна скоро, след като Ричард нае Ема да поема обажданията му, да отговаря за кореспонденцията и за графика му.
– Просто се случи – казва Ема. – Съжалявам.
В кръглите ѝ очи се чете искреност. Посяга и кротко ме докосва по рамото. Потрепвам при допира на пръстите ѝ.
– Аз го познавам – продължава Ема. – Прекарвам с него по десет часа на ден, пет дни в седмицата. Виждала съм го с клиентите и с другите колеги. Виждала съм го и с младшите секретари, а също и с теб, когато бяхте женени. Той е добър човек.
Ема прави пауза за момент, сякаш се чуди дали да продължи. Все още се взира в по-светлия цвят на косата ми. Най-сетне естествено русите ми корени се вписват добре.
– Може би ти си тази, която никога не го е опознала – изрича леко заядливо.
– Трябва да ме чуеш – казвам. Вече треперя, отчаяна съм да я убедя. – Ричард така прави! Обърква нещата, та да не можем да видим истината!
– Той ме предупреди, че може да опиташ нещо от този род – заявява Ема. Презрение е заместило съчувствието в тона ѝ. Скръства ръце и съзнавам, че я губя като слушател. – Каза ми, че си ревнива и че в това отношение напълно си излязла от контрол. Видях те пред дома си миналата седмица. Ричард ми обеща, че ако пак се случи, ще издействаме забранителна заповед.