По гърба ми започва да се стича струйка пот, капчици избиват и по горната ми устна. Роклята ми с дълги ръкави е твърде плътна за топлото време. Въобразявах си, че съм планирала всичко много щателно, а ето че се препънах и сега мислите ми са мудни и мъгливи като този юнски ден.
– Опитваш ли се да забременееш? – изтърсвам. – Каза ли ти той, че иска деца?
Ема отстъпва назад, после ме заобикаля и ме отминава. Върви близо до бордюра и вдига ръка да спре такси.
– Достатъчно – процежда, без да се обърне назад да ме погледне.
– Питай го за последния коктейл, който дадохме – подвиквам и от паниката гласът ми звучи пискливо. – Ти беше там. Помниш ли как хората от фирмата за кетъринг закъсняха и нямаше „Равено“? Вината беше на Ричард – не го поръча. Изобщо не ни го бяха доставяли.
Едно такси забавя скорост. Ема се обръща към мен.
– Да, бях там – съгласява се. – И знам, че виното е било доставено. Аз съм негова секретарка. Кой мислиш, че направи поръчката?
Това не съм го очаквала. Тя отваря вратата на таксито, преди да съм се освестила.
– Той обвини мен – виквам. – След партито нещата станаха много зле!
– Наистина ти е нужна професионална помощ – заявява Ема и тръшва вратата.
Гледам как таксито отвежда Ема далеч от мен.
Стоя на тротоара пред дома ѝ, както съм правила много пъти преди, но за пръв път се чудя дали всичко, което Ричард е казал за мен, не е истина. Нима съм луда като майка си, която се бори с душевното заболяване през целия си живот – на моменти по-успешно, отколкото в други?
Забила съм нокти в дланите си. Не мога да понеса мисълта за тях заедно тази вечер. Тя ще му разправи всичко, което съм казала. Той ще преметне краката ѝ върху скута си и ще масажира стъпалата ѝ, ще обещае, че ще се погрижи тя да е в безопасност. От мен.
Бях се надявала, че тя ще ме чуе. Че ще ми повярва.
Но Ричард все пак е предположил, че ще направя такъв опит. Казал ѝ го е.
Познавам бившия си съпруг по-добре от всеки друг. Би трябвало да си припомня, че и той познава мен.
Сутринта в деня на сватбата ни валя дъжд.
„Това е на късмет“, би казал баща ми.
Когато поех по пътеката в кралскосиньо, постлана в просторния вътрешен двор на курорта, с майка ми и леля Шарлот от двете ми страни, небето се беше разчистило. Слънцето милваше голите ми ръце. Вълните плискаха напевно.
Минах покрай Сам, Джоузи и Марни, седнали на столове, превързани с копринени панделки, после покрай Хилари и Джордж и няколко от другите партньори на Ричард. Отпред, пред арка, украсена с рози, до Ричард бе застанала Морийн в качеството си на моя главна шаферка. Носеше колието от стъклени мъниста, което ѝ бях подарила.
Ричард ме наблюдаваше как приближавам, а аз не можех да удържа сияещата си усмивка. Неговото изражение беше напрегнато; очите му изглеждаха почти черни. След като съединихме ръце и свещеникът ни обяви за съпрузи, видях устните му да потрепват развълнувано, когато се наведе да ме целуне.
Фотографът улови магията на вечерта: как Ричард поставя халката на пръста ми, прегръдката ни в края на церемонията, бавния ни танц на „Трябваше да си ти“. Албумът, който поръчах, съдържаше снимки как Морийн поправя папийонката на Ричард, как Сам е вдигнала за тост чаша с шампанско, как мама върви боса по брега на залез, как леля Шарлот ми маха за довиждане в края на вечерта.
Животът ми беше изобилствал с несигурност и смут – разводът на родителите ми, борбата на майка ми, смъртта на татко, причината, поради която избягах от родния си град, – но онази вечер бъдещето ми изглеждаше гладко и красиво като синята пътека, отвела ме до Ричард.
На следващия ден отлетяхме за Антигуа. Пътувахме в първа класа и Ричард поръча за двама ни коктейли още преди самолетът да се е отлепил от пистата. Кошмарите ми бяха останали назад.
От този полет нямаше защо да се боя.
Меденият ни месец не беше документиран в албум, но като си мисля за него, точно такъв си го спомням: серия от кадри.
Ричард разцепва омара ми и се усмихва многозначително, като изсмуквам месото от щипка.
Правят масаж на двама ни, докато лежим един до друг на плажа.
Ричард стои зад мен с ръце върху раменете ми, а аз освобождавам платното на катамаран, който сме наели за през деня.
Всяка вечер частният ни иконом приготвяше за нас вана, ароматизирана с розови венчелистчета и подредени по ръба ѝ запалени свещи. Веднъж излязохме под лунната светлина на брега и скрити сред развяващите се завеси, поставени там, за да спират денем слънцето, правихме любов в беседката. Седяхме в свое собствено джакузи, пиехме коктейли с ром край басейна, подремвахме в двоен хамак.