Тогава зървам плетена рокля на Алегзандър Маккуин на черни и бели цветя и застивам на място. Протягам ръка и нежно опипвам тъканта, а сърцето ми блъска в гърдите.
Затварям очи и си припомням вечер, в която носех рокля, почти идентична с тази.
Ричард се прибира у дома с голяма бяла кутия, превързана с червена панделка. „Бъди с нея довечера – отсича, след като съм я разходила пред погледа му, поела ролята на модел. – Изглеждаш великолепно.“ После пием шампанско на галапредставлението в чест на Алвин Ейли и се смеем с колегите му. Ръката му е долепена под кръста ми. „Забрави вечерята – шепне в ухото ми. – Да си вървим у дома.“
– Добре ли сте? – пита ме Нанси.
– Напълно – отвръщам, но гърлото ми едва пропуска думите. – Тази рокля не е подходяща за вас.
Нанси ме поглежда изненадано и осъзнавам, че съм изрекла думите твърде рязко.
– Ето тази – вземам класическа доматеночервена с издължен силует.
Вървя към пробната, натоварена с дрехи, преметнати на ръката ми.
– Мисля, че са достатъчно като за начало.
Окачам дрехите на релсата по дължината на едната стена и се опитвам да се съсредоточа върху поредността, в която според мен тя трябва да ги пробва. Започваме с бледолилав жакет, който отива на маслинения ѝ тен. Установих, че жакетите са най-добри за начало, защото за тях клиентката не е нужно да се съблича.
Давам ѝ чифт копринени чорапи и обувки с високи токове, та по-добре да прецени полите и роклите. Нанси избира жакета, две рокли – включително червената – и тъмносин костюм. Повиквам шивачка да отбележи дължината на полата за костюма и ги оставям, като казвам на Нанси, че ще ида да маркирам на касата покупките ѝ.
Вместо това се връщам при черно-бялата рокля. На щендера има три такива. Вземам ги и ги отнасям в складовото помещение, където ги тиквам зад окачени дефектни дрехи.
Връщам се при Нанси с кредитната ѝ карта и касовата бележка, а тя вече облича дрехите си за службата.
– Благодаря – казва ми. – Никога не бих избрала точно тези, но сега изпитвам радостно вълнение, че ще ги нося.
Харесвам тази част от работата си – да накарам клиентките си да се почувстват добре. Когато пробват дрехи и харчат пари, повечето жени се терзаят с въпроси от рода: „Не изглеждам ли дебела?“, „Заслужавам ли това?“ „Подхожда ли ми наистина?“. Познати са ми тези съмнения, защото съм била в ролята на пробващата твърде много пъти и съм се мъчила да открия стила, съответстващ на мен.
Прибирам новите дрехи на Нанси в хартиен плик, подавам ѝ го и за миг се чудя дали леля Шарлот не е права. Ако продължавам напред, току-виж съзнанието ми последвало инерцията на тялото.
След като Нанси си тръгва, обслужвам още няколко клиентки, след което се връщам в пробните да прибера дрехите, от които са се отказали. Докато ги приглаждам върху закачалките, дочувам разговора на две жени в съседна пробна.
– Този модел на „Алая“ ми стои ужасно. Изглеждам раздута. Знаех си, че онази келнерка лъже, като ме уверяваше, че соевият сос е с ниско съдържание на натрий.
Веднага разпознавам южняшкия изговор: Хилари Сърлс, съпругата на Джордж Сърлс, един от колегите на Ричард. С Хилари сме били на много официални вечери и делови сбирки през годините. Чувала съм я да изразява безапелационно мнението си, че държавните училища са за предпочитане пред частните, че диетата на Аткинс е по-добра от Зоната, че Сен Бартелми превъзхожда крайбрежието на Амалфи за летуване. Не мога да изтърпя да я слушам днес.
– Ехо! Има ли наблизо продавачка? Трябват ни други размери – подвиква глас.
Вратата на пробната се отваря и отвътре се появява жена. Прилича толкова много на Хилари чак до червеникавите къдрици, спуснати пред ушите, че може да е само нейна сестра.
– Госпожице, бихте ли ни помогнали? Продавачката, която ни обслужва, изчезна някъде.
Преди да успея да отговоря, мярва се нещо оранжево и неодобреният модел на „Алая“ е преметнат върху вратата на пробната.
– Имате ли това в размер 42?
След като Хилари харчи 3100 долара за рокля, комисионата си струва да изтърпя въпросите, с които ще ме засипе.
– Сега ще проверя – отвръщам. – Но марката „Алая“ е много взискателна към фигурата без значение какво сте обядвали. Мога да ви донеса 44, ако се окаже тясна.
– Гласът ви ми е толкова познат – казва Хилари и надниква отвътре, като крие подутото си от натрия тяло зад вратата.
Писва и за мен е голямо усилие да се задържа на крака под смаяния ѝ поглед.
– Ти пък какво правиш тук? – пита ме.