– Трийсет и втория етаж – казвам. – За него знам, че още работи тук.
Мъжът повдига вежди, но иначе не реагира по никакъв начин поне докато съм там.
Налага се да отида в „Сакс“, но щом приключа там, ще ида направо в апартамента на Ема. Питам се какво ли прави тя в този конкретен момент. Опакова вещите си в подготовка за преместването? Купува си секси нощничка за сватбеното пътешествие? Пие прощално кафе с градските си приятели и обещава, че постоянно ще идва да ги вижда.
Крачка с ляв крак. Спаси. Крачка с десен крак. Я. Вървя все по-бързо и по-бързо, а думите отекват в мозъка ми. Спасияспасияспасия.
Веднъж вече закъснях твърде много, когато бях студентка последен курс във Флорида. Няма да допусна да се случи отново.
Вечерта, когато Маги изчезна, се прибрах от дома на Даниъл точно когато новите постъпления се връщаха в къщата кискащи се, мокри и миришещи на море.
– Нали уж беше болна! – провикна се Лесли.
Пробих си път през групата и се запътих нагоре към стаята си, неспособна да разсъждавам разумно. Не знам какво ме накара да се обърна назад към момичетата, които вече се бършеха с кърпи, мятани им от някого от горната площадка на стълбите.
Извъртях се рязко.
– Маги – промълвих.
– Ами тя... тя беше... – запелтечи Лесли.
Посестримите ми започнаха да се оглеждат и смеховете им секнаха, докато издирваха с очи онази, която я нямаше там.
Историята за случилото се на брега дойде под формата на откъслечни припомняния; паметта им бе помътена от алкохола и възбудата, вече прерастваща в страх. Членовете на някакво братство се промъкнали зад момичетата, докато вървели към брега, вероятно въодушевени от гледката на розовия сутиен.
Новите кандидатки се съблекли, както бяха инструктирани, и влезли в океана.
– Провери стаята ѝ! – извиках на президентката на дружеството. – Аз отивам на брега.
– Видях я да излиза от водата – не спираше да повтаря Лесли, докато тичахме към океана.
Но тогава момчетата изскочили на пясъка с дюдюкания и смехове, грабнали хвърлените дрехи и ги размахвали пред голите момичета. Просто шега, но не планирана от нас.
– Маги! – закрещях, когато се озовахме на брега.
Момичетата също бяха крещяли и някои от облечените сестри бяха подгонили момчетата. Новоприетите се покривали с блузи и рокли, захвърляни от момчетата, докато се оттегляли. Накрая момичетата успели да си приберат дрехите и се върнали на бегом в къщата.
– Няма я тук! – извика Лесли. – Да се върнем в къщата, може би сме се разминали по пътя.
И тогава зърнах бялата памучна блуза на черешки и също такива шорти, захвърлени на пясъка.
Въртящи се сини и червени светлини. Водолази, претърсващи океана, повлекли мрежи във водата. Танцуващ лъч от прожектор върху вълните.
И силен отчаян писък, когато от океана бе извадено тяло. Писъкът идваше от мен.
От полицията разпитаха всички ни една по една и методично възстановиха събитията. Местният вестник изпълни четири страници с материали по случая и снимки на Маги. Новинарска станция от Маями показа кадри от къщата на дружеството ни и излъчи специален репортаж на тема опасностите от церемониите, включващи алкохол. Аз бях социален директор; бях голямата посестрима на Маги. Тези подробности бяха отбелязани. В пресата излязоха името и снимката ми.
В съзнанието си винаги виждам кльощавата луничава Маги да се връща в океана, за да скрие тялото си. Виждам как влиза прекалено навътре и нестабилният пясък изчезва изпод краката ѝ. Вълна се разбива над главата ѝ. Може би изкрещява, но този вик потъва в общите писъци. Нагълтва се със солена вода. Завърта се дезориентирана в мастилената чернота. Не може да вижда. Не може да диша. Следващата вълна я повлича надолу.
Маги изчезна. Но може би това нямаше да се случи, ако аз не бях изчезнала преди това.
Ема също ще изчезне, ако се омъжи за Ричард. Ще изгуби приятелите си. Ще се отчужди от семейството си. Ще се обезличи, както стана с мен. А после ще стане още по-зле.
Спаси я, скандира съзнанието ми.
Глава 28
Влизам през входа за служители и вземам асансьора до третия етаж. Заварвам Лусил да сгъва пуловери. Липсва ѝ работна ръка заради мен. Върши моите задължения.
– Искрено съжалявам – казвам ѝ и посягам към купчината с кашмирени изделия. – Имам нужда от тази работа и мога да обясня какво се случи...
Тя се обръща към мен, когато гласът ми пресеква. Опитвам се да разчета изражението ѝ, докато изучава външността ми: объркване. Нима си е мислела, че просто ще си взема чека и ще си тръгна? Погледът ѝ се задържа на косата ми и аз инстинктивно се обръщам към огледалото до пуловерите. То се знае, озадачена е; познавала ме е единствено като брюнетка.