Третият елемент от американските сили, контингентът от „Рейгън“, закъсня, задържан от няколко дребни недоразумения и проблема с презареждането във въздуха. Вече се беше разсъмнало, когато самолетите най-после забелязаха целите си.
Но за удивление на пилотите иракската колона — наброяваща над двеста и двадесет танка и други машини — нито навлизаше в Кувейт, нито бягаше по обратния път. Иракските сили неподвижно стояха на километър от Сафуан — неправилна двойна линия пред кувейтската граница. А от отсрещната страна на пътя, пръснати из пустошта, но на голямо разстояние от танковете, се виждаха стотици, може би хиляди пеши иракски войници.
През следващите минути трябваше да бъдат проведени няколко разговора по радиостанцията, за да разгадаят тази загадка. Накрая обаче кръжащите във въздуха пилоти получиха потвърждение от кувейтските сили на границата, че невероятната гледка пред тях е действителност — войниците бяха танковите екипажи, напуснали своите машини, за да не бъдат взривени в тях.
— Явно са ги предупредили какво ги очаква. Да не ги разочароваме — каза командирът на ятото и поведе колегите си.
Това най-после беше краят на началото. За по-малко от час дванадесет невъоръжени самолета се бяха справили с модерна бронирана сила, методично унищожавайки техниката и по-важно, пречупвайки волята й. Ала именно историята на тази несъстояла се битка — събитията при Сафуан, невероятните кадри, записани от бойните видеокамери на земята — потвърди и за вярващите, и за скептиците, че е започнала нова епоха и няма връщане назад.
2.
Неутрализаторът
18.
Толкова много безумие
„Ако един народ се е издигнал до такива морални висоти, че не желае да обявява война и да носи оръжие, защото в главата му вече не е останало толкова много безумие, този народ се състои от истински, велики и способни хора.“
Още от деня на подаването му искът на Националната оръжейна асоциация срещу Спусъка получи специално отношение.
Съдия Вирджиния Хауърт от вашингтонския окръжен съд имаше нужда само от две седмици изслушване на свидетелски показания и четири дни за обмисляне, за да стигне до решение в полза на позицията на НОА: гражданите имаха право на оръжие, но не и на Спусъци. Тя забрани използването на федерални средства за разработване, производство и прилагане на Спусъка. Но вбеси Джон Трент, като остави забраната висяща, докато трае обжалването.
— Защо? — попита той адвоката си Филби Ланкастър. — С едната ръка дава, а с другата взима. Тя не е ли на наша страна? Дължи ли нещо на някой друг?
— Тя е на този пост от три години — отвърна Ланкастър. — Това дело е прекалено голямо за нея и явно прехвърля топката на апелативните съдилища. Не се безпокой. Решението й е в наша полза. И истинската борба едва сега започва.
След няколко дни във Върховния съд бяха подадени деветстотин молби за преразглеждане, сред които една от Доран Дъглас, представляваща министерството на правосъдието. Съдът пое случая още преди апелативният съд на окръг Колумбия да насрочи заседание.
Когато премина във Върховния съд, делото „НОА срещу Съединените щати“ беше насрочено за първата възможна дата, изпреварвайки повече от двадесет други. Устните аргументи бяха изслушани само два месеца след подаването на иска. Съдът допусна почти безпрецедентно отклонение от протокола, като удължи определеното от Правило 28 време на страните от половин час на четиридесет и пет минути.
В още по-голям разрив с традицията бяха изслушани представители на четири от рекордния брой организации, явили се като независими свидетели. „Американски притежатели на оръжие“ и „Съюз за защита на Втората поправка“ се изказаха в полза на НОА, докато „Разум срещу безумието“ и Ейч Си Ай заеха страната на правителството. Трент остана доволен от контраста.
— Съдете ги по ближните им — заяви той пред медиите в навечерието на устните аргументи. — Патриотите и защитниците на конституцията подкрепят нашата позиция. Социалистите интернационалисти и щатските националисти подкрепят тяхната. Разоръжаването на Америка от петдесет години е цел на крайната левица. Аз съм убеден, че Върховният съд няма да стане съучастник в тяхната измяна.
Нито един процес след „Роу срещу Уейд“14 не бе привличал толкова много общественото внимание. Една социална фондация буквално на следващия ден превърна стенограмите на пледоариите в тричасов документален филм. Когато го излъчиха, едновременно се опитаха да го гледат толкова много хора, че сървърите на проект „О, да“ блокираха и продуцентите трябваше да прибегнат до спонсорирани излъчвания във фиксирани часове. Въпреки това филмът остана начело в класациите за най-гледано предаване цяла седмица.