— Ако трябва да ставам по изгрев, за да тичам, доктор Сам, какъв е смисълът да живея вечно? А, ето че ни носят вечерята.
Хортън намигна на Бенингтън-Хастингс и се наведе към него.
— Ти не разбираш, Сам. Карл не знае какво има във вълшебната кутия. Виждаш ли, истината е, че от двайсет години ми виси на шията. Тук е само, за да ме шпионира.
— Уф, страхотно, отвсякъде съм заобиколен с лъжци. Да живее напредъкът на науката. — Когато сервитьорът стигна до масата, той стана. — Тъпчете се, да, дано артериите ви се втвърдят като камък и оная ви работа увисне като празна змийска кожа.
Броуиър весело се засмя. Хортън го проследи с колеблива усмивка и удивен поглед.
— Какво беше това? Кой е тоя?
— Ами, доктор Сам ще ти каже, че произхожда от дълъг и прочут род английски ексцентрици и че Джон Клийз15 му е духовен водач. — Широко усмихнат, Броуиър поклати глава. — Не му го казвай, Джефри, но той ми е много симпатичен. Сам е талантлив имитатор и абсолютно непочтителен. В главата му живеят пет-шест различни герои и той изненадващо се преобразява в някой от тях — накрая ти се удаде възможност да видиш онзи, когото наричам „Доктор Бомбай“. Но не го подценявай. Когато пристигнах, доктор Сам ми помогна с комбинаметриката. Той е много интелигентен младеж. И се басирам, че когато представяме статията си за резонансната механика, Сам ще седи в средата на първия ред.
Хортън не отговори нищо и докато на масата все още имаше храна, нито един от двамата не спомена за работа. Броуиър го разпита за пътешествията му и Джефри с изненада установи, че може да разкаже достатъчно забавни анекдоти за преживяванията си.
— Поддържал ли си връзка с Лий и Горди? — попита възрастният учен по време на десерта.
— Колкото и с теб — призна Хортън. — Как са те?
— Доколкото мога да преценя, в Пристройката всичко е нормално. Явно се допълват взаимно като ръководители.
— Не питах за това.
— Аха — рече Броуиър. — За онова. По последни данни се приближават един към друг със скорост, в сравнение с която ледниците изглеждат направо чевръсти.
— Наистина? Толкова ли са напреднали? Кой ти даде тези данни?
— Лий.
— Аха, версията на песимиста. Ако знаехме версията на Горди, можехме да получим средната стойност и да сме наясно точно какво става.
Броуиър изсумтя.
— Предполагам, че не си поддържал връзка и с никого във Вашингтон.
— Не. Заминах си и те не се претрепаха да ме гонят. Даже не получих коледна картичка от президента.
— Според мен Бреланд не праща картички на никого — усмихна се Броуиър.
— Голям късмет. Трябваше да си взема някакъв сувенир от Белия дом.
— Пак ще те повикат. Имаш приятели там.
— И къде другаде?
Броуиър изпъшка.
— Много рано си престанал да следиш новините.
— Нима? Наесен Бреланд ще загуби изборите с огромна разлика.
— Сигурно. — Броуиър остави смачканата си салфетка в празната чиния. — Но това е политика, Джефри. За теб не съдят по същите стандарти. Пък и не бива да поемаш вина, която не е твоя.
— Хората продължават да си причиняват ужасни неща, Карл.
— Знам.
— Някои се възползваха от подаръка ни — каза Хортън. — Оня камикадзе в Денвър, дето използва Спусъка в съда като детонатор, за да взриви бомбата, която носеше…
— Негов избор, Джефри.
— Ами двете жени, които уби? — Хортън поклати глава. — Преди гледах новините и си мислех: „Един Спусък можеше да спаси тези хора“. Сега понякога, когато си позволявам да гледам, трябва да си мисля: „Един пистолет щеше да спаси тези хора“.
— Аха. „Свети Павел“, нали? — Говореше за една ужасна история отпреди месец — квартална банда вилняла с вериги и метални лостове в защитен със Спусък универсален магазин, убила седемнайсетгодишен младеж и тежко ранила десетина купувачи. По ирония на съдбата, спасителният щит бил инсталиран в отговор на ескалираща териториална война за магазина.
— И Бирмингам Хайс, Луисвил и южен Бостън. — Всяко място носеше спомен за жестоко престъпление.
— Това е преходен период, Джефри. Ще има грешки. Навсякъде, където пистолетът е бил лесният отговор, хората ще трябва да се приспособяват, да решават страничните проблеми. Оръжията бяха временен изход, а някои рани се нуждаят от повече внимание. Спокойно можеш да кажеш, че и един нинджа е щял да спаси онези хора. И щеше да е също толкова вярно.