— Ще уведомите ли Белия дом? — попита Франсес.
Директорът се намръщи.
— Нека преди това да видим дали ще успеем да открием какво се е случило. Ще изчакаме първите оперативни доклади.
Първите доклади се получиха в полунощ и съдържанието им отведе навъсения Джейкъб Хилгър пред портала на Белия дом. Той прокара картата си през скенера и охраната го упъти към спортния салон в Източното крило — бивше канцеларско помещение, преоборудвано от Бреланд.
Преди да стигне дотам, директорът на Военното разузнавателно управление мина през още два контролни пункта на Секретната служба и към него се присъедини шефът на кабинета Чарлз Пот.
— Оставил си Аманда сама да се грижи за бебето, а, Джейкъб? — бодро попита Пот. — Как е Гавин?
— Расте не с дни, а с часове — отвърна Хилгър. — Изобщо някога прибираш ли се вкъщи, Чарли?
— Защо? Под стълбището имам дрехи, спален чувал и фенерче — освен това знам къде държат остатъците от официалните вечери. А, стигнахме.
Завариха президента да седи на една пейка и да попива потта си с малка хавлия. Сивият му анцуг с емблемата на „Филаделфия Филис“ бе подгизнал почти до кръста.
— Някой от вас, господа, забелязал ли е, че щом минем четирийсетте, започваме да се уморяваме от два пъти по-малко физическо натоварване? — попита Бреланд. — Не знам как Райън и Спан са играли толкова дълго.
— Аз пък не знам кои са Райън и Спан — отвърна Пот.
— Господи! — изпъшка президентът. — Какво ми носиш, Джейкъб?
— Джефри Хортън е изчезнал. Изглежда, че е бил отвлечен.
Бреланд пусна хавлията на пода.
— Мамка му! Какво се е случило?
— Ще ви кажа каквото мога, а то е по-малко, отколкото ни се иска да знаем — рече Хилгър. — Преди два дни доктор Хортън е водил секретен разговор с някой, който е имитирал сметката на министерството на отбраната. Не ни е известно кой, нито за какво са приказвали, но изглежда, че малко по-късно доктор Хортън е заминал за общинското летище в Хейуърд. И там се е случило нещо.
— Откъде знаете?
— От този момент нататък следите на комуникатора и караваната на доктор Хортън се разделят.
— Две коли.
— Вероятно — и нямаме представа дали самият Хортън е бил в някоя от тях. Следата на комуникатора изчезва около Чипиуа Фолс. Следата на караваната продължава на изток за Уоусоу, после пак на север в Мичиган.
— Уоусоу ли? Това е доста близо до Тайгъртън, нали? — каза Пот.
— Да, забелязахме.
— Какво има в Тайгъртън? — попита Бреланд.
— Бившият щаб на Posse Comitatus17 — поясни Хилгър. — Ако още съществуваха, определено щяха да са в списъка на обичайните заподозрени.
— А сигурни ли сме, че не съществуват?
— Съвместната контратерористична спецчаст би трябвало да е по-добре осведомена — неловко отвърна директорът на ВРУ. — Със сигурност обаче ни е известно, че караваната е била изоставена на един черен път в покрайнините на Националния горски парк на Отава. Била е разглобена и някой се е опитал да изгори останките с възпламенителна бомба — димът привлякъл Горската служба и затова толкова бързо открихме колата.
— Бомба ли? Значи не са хвърлили просто клечка кибрит в резервоара?
— Не. Използвали са военна сигнална ракета, сигурно с брояч или детонатор, така че отдавна да ги няма, когато избухне. Идентифицирахме буса по серийния номер на задния вал.
— Господи! — изпъшка Бреланд.
— Искам да знам докъде да продължаваме с това — каза Хилгър. — Нямаме нито опит, нито право да водим криминално следствие — макар че сме готови да помогнем с всички разузнавателни средства, с които разполагаме. Само че официално трябва да го поеме някой друг.
Президентът погледна Пот.
— Какви възможности имаме? ФБР?
— Ако караме по правилата, с това би трябвало да се заеме Бюрото — съгласи се шефът на кабинета. — Но техните правилници са прекалено подробни, което значи, че не могат да действат толкова бързо. Какво е заложено — животът на Хортън или националната сигурност? С каква цел може да са го отвлекли? Какво знае той?
— Не много — отвърна Хилгър. — По свое собствено решение доктор Хортън от известно време не участва в екипа. Освен това повечето свързана със Спусъка информация вече е разсекретена, благодарение на ония хора от „Терабайт“, които публикуваха архива. Според мен рискът за националната сигурност не е голям.
17
Posse Comitatus (лат.) — закон, забраняващ участието на армията в налагането на граждански закони на САЩ. Същото име носи паравоенна организация. — Б.пр.