Едва когато полковник Уилкинс се появи и седна на пейката от дясната му страна, Хортън усети, че ледът започва да се топи.
— По-добре ли се чувстваш на сит стомах?
— Почти бял човек — отвърна Джефри, поколеба се и прибави: — Благодаря.
— А, трябва да благодариш на Джан — отвърна Уилкинс и посочи една жена с широк ханш, която мълчаливо пиеше кафе. — Менюто ни не е като в някой шикозен ресторант, обаче Джан знае как да направи простото вкусно, въпреки че не й позволяваме нищо повече от една тенджера и един тиган.
Похвалата я накара да се изчерви, но лицето й отново се вледени, когато Хортън се опита да срещне погледа й и да й благодари.
— Първо трябва да благодариш на Създателя, не на мен.
Уилкинс се засмя.
— Прескочил си молитвата, а, Джефри? Ще откриеш, че на масата на Джан това не се прави с лека ръка.
— Когато ме е страх, забравям за добрите навици.
— Можем да ти помогнем — рече полковникът. — Свърши ли тук?
— Да.
— Тогава да се поразходим.
Уилкинс освободи двамата мъже, които бяха охранявали Хортън, и бавно го поведе на изток по гористия хребет.
— Научих, че си питал за Карл Броуиър.
— Искам да знам дали е при вас. Искам да знам дали е добре.
— На първия ти въпрос мога да отговоря с по-голяма доза сигурност, отколкото на втория. Не, доктор Броуиър не е при нас. Неговата възраст, социалистическите му политически възгледи и непоправимият му атеизъм го правят неподходящ.
— Тогава ми обясни откъде знаеше, че лъжата за болестта му няма да ви провали. Ако се бях свързал с Карл, вместо да получа онова съобщение…
— Твоите разговори се отклоняваха към сателит. Трябваше само да пуснем вирус в адреса. Ти нямаше никакъв шанс да се свържеш с никой друг, освен със словесните файлове, които бяхме оставили ние.
— Значи Карл е добре, така ли?
— Не знам — отвърна Уилкинс. — Истината е, че той изчезна от поглед преди около два месеца. Ако ни кажеш къде е, може би ще успеем да проверим как е.
— Не знам къде е.
— Разбирам — рече полковникът. — Интересуваш ли се от история, докторе?
— Не повече, отколкото се налагаше, за да покрия изискванията на курса по обществени науки.
Уилкинс замислено кимна.
— Това значи, че попадаш точно в групата на средния американец — блажено несведущ. Феминистите и черните расисти изхвърлиха от училищата задълбоченото преподаване на история, защото нямало какво да научим от живота на мъртви бели хора. Сигурно са те подложили на „Съвременни световни проучвания“ или някой друг вид неясен популистки интеркултурализъм.
— „Съвременни проблеми в международните отношения“.
— Където „съвременни“ значи „не по-стари от самите студенти“. Виждаш ли, те наистина не искат обществото да разбира. Те не предлагат образование — а програмиране. Могат да ти продадат какъвто си щат гнил плод, ако не ти позволят да си спомниш какъв е истинският му вкус.
— И какъв е липсващият контекст?
— Че всеки геноцид през двайсети век е бил предшестван от контрол на оръжието. Че всеки тоталитарен режим на двайсети век се е стремил към монопол над оръжието. Че историята разкрива естествената склонност на правителствата към тирания и показва, че единствената надежда за успешна съпротива се крие в естественото право на свободния човек да носи оръжие.
— Това е единствената причина, поради която съществува Втората поправка на конституцията — продължи той. — Тя не е измислена, за да могат ловците да продължават да се занимават с хобито си, нито богатите да пазят собствеността си. Дори не е, за да могат жените да се защитават от изнасилвачи и мъжете да бранят семействата си от хищници — и хора, и зверове. Не, ние имаме нужда от оръжие, защото искаме правителствата да се страхуват от нас. А ако те забравят да се страхуват, ако забравят на какво са способни триста милиона оръжия в ръцете на седемдесет милиона патриоти, ако забравят какво могат да направят те с полиция, която не закриля, със съдии, които не наказват, със законодатели, които гласуват закони единствено за себе си, и с войници, които се подчиняват на противоконституционни заповеди, тогава ние сме морално задължени да им го припомним.
— „Дървото на свободата…“
— „… трябва от време на време да се освежава с кръвта на патриоти и тирани“18. — Уилкинс замълча, нави десния си ръкав и показа татуировка на дърво с червени корени точно под рамото си. — Доктор Хортън, тези думи би трябвало да са вписани в конституцията — в самата Втора поправка. Отците основатели са пропуснали възможността да направят абсолютно ясен смисъла на думите си. Но хората, които учат история, знаят, че Втората поправка е била предвидена като бутон за самоунищожение на централното правителство. И се боя, че тъкмо ти си прерязал проводниците му.