— Още колко ви остава? — попита Уилкинс.
— С това темпо, полковник, може да минат още три дни. Спусъкът в общи линии е доста елементарен. Неутрализаторът има логически капани и изглежда пълен с всякакви джунджурии.
Уилкинс измери Хортън със студен поглед.
— Службата е след двайсет минути. Очаквам да видя и двама ви. После ще се върнете на работа и може би ще бъдете благословени с напътствието, което ви е нужно, за да стигнете до по-бърз завършек.
Джефри бе чувал хоровото пеене всяка вечер, откакто го бяха довели в лагера, макар че проповедите и молитвите не бяха стигали до дълбините на Бункер 6. Ала в първия си „свободен“ ден той достатъчно се беше наслушал, въпреки че бе упражнил свободата си и бе останал в спалнята. Това беше една от причините по-късно вечерта да се измъкне навън и да навлезе в гората.
Другата, по-важна причина бе да види дали лагерната охрана е по-разредена по време на служба. Ако не се беше натъкнал на някой от хората на Уилкинс, може би просто щеше да продължи да върви напред. За нещастие едва не го застреля двучленен патрул.
— Нощем, доктор Хортън, не бива да напускате границите на лагера — каза му иззад изпъкналите си очила за нощно виждане единият от бойците. — Още десет крачки и щяхте да сте в зоната, в която стреляме без предупреждение.
— Изгубих се — неубедително отвърна Джефри.
— На ваше място не бих повторил тази грешка, докторе. Ще ви придружим до лагера.
Полковникът не каза нищо за неговата „разходка“, но суровият му поглед и многозначителната покана бяха достатъчно красноречиви. На следващата вечер физикът беше един от първите, когато женската спалня започна да се пълни след призива за молитва.
Хортън не бе влизал в черква, откакто на четиринадесетгодишна възраст се беше отказал от лютеранското изповедание на родителите си, но се изненада колко много мелодии са му познати — някои, защото идваха от немските романтици и английските фолклорни песни, които знаеше по-добре; други събудиха неочаквани спомени от неделните сутрини през детството му.
Думите обаче бяха съвсем друго нещо. Никога не беше чувал някой да пее „Напред, Христови воини“ със стих за „мъчениците от Уейко“, „героите от Тайгъртън Делс“ или „Баладата за Гордън Кал“ с мелодията на „Това е моят бащин свят“19. Почти също толкова го порази това, че някои от непроменените текстове от издадената през 1933 година книга с химни, която някой тикна в ръката му, щом видя, че не пее, звучат изключително войнствено:
„Станете, о, Христови воини, и бронята си облечете.
Не оставяйте непокрито място, не оставяйте душевна слабост.
Повалете силите на мрака и спечелете извоювания ден…“
Някога Джефри бе възприемал тези думи като метафори. Ала заобиколен от членовете на Народната армия за справедливост, виждайки не само пламенната и категорична всеотдайност на лицата им, но и оръжията в ръцете им, той знаеше, че при тях не е така. И само движеше устните си, тъй като не искаше да изрече стиховете на глас.
Службата продължи почти два часа. Пет-шест души ставаха, за да водят молитвите на групата. Хортън се чудеше дали всичко това е заради присъствието му, или по-точно заради отсъствието му предишната вечер. Сякаш го изпитваха, очаквайки силата на собствената им вяра да доведе до публичното му приобщаване, сякаш се надяваха да видят как внезапно го изпълва Светият дух и той изповядва научните си грехове. И макар че не се чувстваше в центъра на вниманието, не можеше да се отърси от усещането, че всички в помещението мислят за него — особено когато полковник Уилкинс се изправи и поведе последното четене.
— Господ е моята сила — като гледаше право в Хортън, започна той.
Цялата група отговори с гръмовен глас:
— Господ е силата на живота ми — от кого да се боя?
— Когато ми се нахвърлят, за да изядат плътта ми, моите врагове и противници се спъват и падат.
— Господ е силата на нашето семейство — от кого да се боим?
— Макар че срещу мен ще се води война, сърцето ми не ще се уплаши.
— Господ е силата на нашата църква — от кого да се боим?
— Главата ми ще се издигне над моите врагове.
— Господ е силата на нашия народ — от кого да се боим?
— Земните царе се вдигат срещу Господ и срещу помазаните от него.
— Господ е силата на нашата нация — от кого да се боим?
— Ние ще ги пречупим с прът от желязо и ще ги разбием на късчета като пръстен съд.
— Блажени са онези, които служат на Господ със страх.
— Блажени са онези, които вярват в Него, от Когото нищо не крият, и чиито повели са верни и справедливи — каза Уилкинс. — Амин.
19
Уейко — град в Тексас, където през 1983 г. при акция на ФБР изгарят 76 сектанти от Давидовия клон. Тайгъртън Делс — град в Уисконсин, където е създадена Posse Comitatus. Гордън Уендъл Кал (1920–1983) — член на posse Comitatus, убит по време на престрелка с органи на властта. — Б.пр.