— Ако се окаже, че са нужни тежки бозони, за да заредим гравитационен лазер, увисваме. Лабораторията „Ферми“, ЕЛЯФ, КЕК5, даже Станфорд и Брукхейвън — не можем да се мерим с тях.
— Все още си мисля, че сбъркахме, като не купихме някоя от по-малките високоенергийни лаборатории — отвърна Грийн. — Все на някой спешно му трябват пари. „Макдоналд“, „Електра“ — чувам, че се продавал институтът в Протвино.
Тейър изсумтя.
— Просто ти се ще да си поиграеш с трилион електронни волта.
— Че на кой не му се ще?
Хортън се изправи и се протегна.
— На мен. Това няма да ни помогне. Надявам се, че ще можем да използваме ефекта в реалния свят — първите три секунди от съществуването на вселената нямат практическа полза за никого. Ако ние… — Той замълча по средата на изречението и се наведе към дисплея. — Какво е това, по дяволите?
Тейър намръщено придърпа стола си към контролния пулт.
— Земята вибрира. Виж сеизмографа.
Преди Хортън да успее да реагира, по интеркома зави аларма.
— Какво е това — предупреждение за заключване ли? — Хортън тръгна към вратата. — Пренастрой всичко за началото на последния тест — надвика сирената той. — Провери калибрациите…
Изведнъж започна да се надвиква не с алармата, а с друг глас.
— До всички служители на „Терабайт“ — говори охраната. Задействана е системата за аварийно заключване. Нарушени са правилата за изолация…
— Експериментът отива на кино — ядосано измърмори Грийн.
— Моля, останете по местата си. Не напускайте сградата. Стойте далеч от прозорците…
Дисплеят на електронните ключалки вече мигаше в червено. Хортън вдигна слушалката на стенния телефон и набра номера на охраната. Трябваше да изчака единадесет иззвънявания преди да му отговорят.
— Обажда се доктор Хортън. Какво става?
— Доктор Хортън, аз съм Тим Бартъл. Добре ли сте?
— Да, защо?
— Къде сте?
— В „Дейвисън“, центърът „Планк“.
— Добре. Останете там, доктор Хортън. Ще дойдем да ви вземем веднага щом се уверим, че няма опасност.
— По дяволите, просто ми кажете какво става!
Последва кратко колебание.
— В лабораториите имаше експлозия…
— Какво? Бомба ли?
— Мамка му! — възкликна Грийн.
— Не знам каква е причината — напрегнато отвърна Бартъл. — Горят два пожара, няколко души са ранени. Но вие би трябвало да сте в безопасност. Моля, останете там, докато не овладеем положението.
Връзката прекъсна.
Хортън затвори и ядосано въздъхна. После погледна двамата си колеги и каза:
— Изключете системата. За днес свършихме.
2.
Загадка
Сан Хуан, Пуерто Рико. Във вторник през нощта девет експлозии разтърсиха Пуерто Рико, убиха един и раниха трима души. Бомбите унищожиха железопътен мост, разрушиха автогара и повредиха електростанцията, обслужваща Форт Бюканън, щаба на американските сухопътни сили. Борещите се за независимост мачетерос демонстрираха сила в годишнината от американската окупация на острова по време на испано-американската война.
Аварийното заключване приключи след два часа и позволи на Джефри Хортън да напусне центъра „Планк“. На вратата го посрещна остра миризма на нещо изгоряло или горящо и жълтият джип на Донован Кинг, шефа на охраната на „Терабайт“.
— Доктор Броуиър ви чака на служебния изход — каза Кинг. — Качете се да ви покажа щетите.
Хортън се вмъкна на задната седалка.
— Какво се е случило?
— Проклет да съм, ако знам — напрегнато отвърна Кинг, докато джипът потегляше.
— Бомба ли беше?
— Проклет да съм, ако знам.
Отговорът на шефа на охраната подейства на Хортън отрезвяващо. Кинг бе строен загорял ветеран. Десет години бе служил в спецчастите на ВВС на САЩ и шестнадесет — в частна охранителна фирма. През това време се беше сблъсквал с различни опасности, от побъркани самоубийци и контрабандисти на оръжие за Третия свят до измамени съпрузи и хакери. Хладнокръвната му компетентност беше просто даденост — което правеше очевидното му безпокойство причина за тревога.
— Има ли ранени? — попита Хортън.
— Доктор Хортън, разбирам нетърпението ви, но предпочитам да изчакаме доктор Броуиър, за да ви осведомя едновременно.
Хортън не възрази. Вниманието му привлече тънка струя сив дим, която се издигаше на северозапад. Едно хълмче му пречеше да види източника и да прецени разстоянието, но миризмата показваше, че е наблизо.
Стигнаха служебния изход и качиха Броуиър. Директорът изглеждаше необичайно неофициален, без вратовръзка и сако. Над лявото му ухо стърчеше непокорен кичур. Но все пак поздрави Хортън с облекчена усмивка.
5
Японска научноизследователска организация за проучвания с високоенергийни ускорители. — Б.пр.