Лий беше правила експерименти с пиратки, закачени в кладенец на дълбочина сто метра и поставени от отсрещната страна на гранитен масив. Бяха запечатали експлозив в кутия, направена от обеднен уран. Резултатите, всички положителни, бяха отхвърлили всякакви идеи за разпространение, базирано на поведението на какъвто и да било вид електромагнитна енергия. За силата, която излъчваше Модел I, нямаше значение дали преминава през скала, или въздух.
Тъй като взаимодействието на Спусъка с материята беше слабо и избирателно, Хортън и Броуиър неизбежно се насочиха към неутриното. Моделът на ЕЛЯФ отдаваше на тези загадъчни призрачни частици значение на междупланетен етер и ги смяташе само за счетоводно удобство на един несъвършен теоретичен модел. Въпреки това неутриното продължаваше да привлича вниманието. Почти две седмици Хортън не приказваше за нищо друго.
През последните си дни на теоретичната сцена неутриното се беше проявявало като най-странното от многобройните странни създания в субатомния зоопарк. С променливата си маса, дробни спинови числа, практически безкрайно разнообразие и невероятна способност да преминава през цялата маса на Земята като че ли нея просто я няма, тези частици бяха последният Свети Граал на физика, привърженик на Стандартния модел — и последната надежда на Джефри Хортън.
Надеждата, че някъде в експерименталните резултати се крие друга спусъчна аномалия.
Безпокоеше го това, че не може да свърже откритието с никакво естествено наблюдавано явление.
— Давам си дясната ръка за един ясен поглед на това нещо от друг ъгъл — бе казал на Лий той по време на една вечеря малко след пристигането й в Пристройката.
— Първо ще трябва да намериш някой, който наистина да иска дясната ти ръка.
Хортън вече беше изгубил чувството си за хумор.
— Знаеш какво искам да кажа. Това, което правим тук с технически средства, би трябвало да отразява нещо, което се случва и без тях. Притеснява ме липсата на естествени аналози. Ако това явление е реално, къде са наблюденията, които би трябвало да ни помага да обясним?
— Парадоксът на Хортън — отвърна Лий. — Какво откри в литературата?
— Нищо — призна той отвратено.
— Може би да не си търсил където трябва — предположи тя. — Може да ти трябва „Уикли Уърлд Нюз“, а не „Физикс Тудей“.
— Смяташ ли, че след толкова напразни усилия ще се поколебая да прибегна до феноменологията? Може да не съм стигнал чак до таблоидите, но нарочно разширих до максимум параметрите на търсене, за да обхванат всички форми на наука и паранаука.
— И?
— Отговорът няма да ти хареса.
— Стига де, кажи ми.
— Търсачката постоянно ми повтаряше, че спонтанното човешко самозапалване най-точно отговаря на критериите ми.
Тя възхитено се изкиска.
— О, вярно!
— В никакъв случай — сърдито възрази Хортън. — Няма нито един документиран случай със свидетели — например проповедници, изгорели в пламъци на амвона, каквото и да са ти разказвали. Доколкото мога да кажа, всички „най-категорични“ доказателства се отнасят за самотна дебела старица, която обичала да си попийва и да пуши.
— Хм. Май нямаш нужда от Шерлок Холмс.
— Криминологията също не върши работа. Ти естествено никога не си виждала достоверни данни…
— Разбира се, че съм — прекъсна го тя. — Възпитана съм в епископалната църква.
— Вземам си думите назад — кисело се усмихна Джефри. — Но въпреки това, ако трябва да привлечем случаите с Мери Рийзър или госпожа Оцки13, за да докажем…
— Ами „пожарите от подозрителен произход“? Някой трябва да ги е документирал.
— Документирани са — от Националния пожарникарски архив. Вече проучихме този въпрос, докато ти обучаваше военните оператори в Юта.
— И?
— В най-добрия случай резултатът е едно определено „може би“. НПА регистрира два милиона пожари и експлозии годишно и във всеки един от пет случая „причината е неизвестна“. Наехме частна компания, която разследва палежи, да потърси вероятни случаи в база данните на данъчната служба. Представиха ни много дълъг доклад и абсолютно нищо, което да ми върши работа. Няма достатъчно информация, няма общи моменти, които да подлежат на внимателен анализ.
— Няма доказателства.
— Нито дума.
— Трябва да има някъде.
— Ако зададем правилните въпроси — каза Хортън. — Един от фактите, в които все още съм сравнително сигурен, е, че материята и енергията си взаимодействат. Но започвам да се питам дали полето на излъчвателя не е нито материя, нито енергия.
— Подозираш ли нещо друго? — изненадано попита. Лий.