Погледът му пробяга на изток, където водата на залива Хъдзън се губеше в сивата мъгла. От време на време полъхваше вятър, който разкъсваше трептящата сива стена и тогава той успяваше да види ледената бариера; една масивна стена от лед, висока двеста метра, вътрешната граница на студената зона, обгръщаща Ню Йорк. Настойчивото бръмчене на уреда за вътрешна комуникация го върна в действителността.
За първи път от много години Стоун отново изпита страх да протегне ръка и включи уреда, на чийто екран замига като пламък украсеното с орнаменти „М“ на мороните. Самият той бе проектирал този символ и тогава му се стори подходящ. Нещо, което по-ясно от всичко останало символизираше мощта и непобедимостта на мороните. И което представяше собственото му малко отмъщение към нашествениците, защото за него това „М“2 означаваше не само морон, а и чудовище, чудовищата от звездите, които унищожиха неговия народ и му отнеха собствения свят.
Сега той започна да се страхува от него. Това, което беше изживял в Париж, му бе показало колко безпомощен всъщност бе той. Беше човек с власт, може би с най-голяма власт на тази планета, и въпреки това бе нищо. Мощта му трая дотогава, докато те бяха пожелали. Нито секунда повече.
А може би отсрочката по милост, която му бяха дали, бе вече изтекла.
Вътрешно напрегнат, Стоун включи уреда. Мигащото, червено „М“ на екрана угасна и отстъпи място на безизразната хитинова маска на Луцифер, неговия личен адютант. Преди три години, когато му бяха зачислили това огромно, подобно на мравка създание, Стоун на шега бе измислил това име; а впоследствие не бе вече сигурен дали наистина не бе сключил договор с дявола.
— Да? — започна той. — Нещо ново в Париж?
— Бомбардировката бе прекратена — отвърна Луцифер.
— Защо?
— Бегълците сигурно са мъртви — отговори Луцифер.
— Какво означава „сигурно са мъртви“? — изкрещя Стоун. — Мъртви ли са или не?
— Не знаем, господине — отговори Луцифер. — Сваленият планер беше открит и унищожен. Продължаването на бомбардировките би довело до недопустимо високи стойности на радиоактивното излъчване. В околността на този град има една наша царица.
— Знам — отвърна раздразнено Стоун. — Но мислех, че сте устойчиви срещу радиоактивно излъчване.
— Това се отнася за работниците и войниците — потвърди Луцифер. — Но неизлюпените зародиши могат да бъдат увредени. Сигурността на инкубацията има предимство пред унищожаването на бегълците.
Макар че гласът му звучеше студено и безизразно както обикновено, Стоун разбра колко безсмислено беше да възразява на Луцифер.
Насекомото бе негов личен адютант; негов слуга и роб, комуто при желание можеше да заповядва. Той не се съмняваше в това, че без да се колебае и секунда, Луцифер би жертвал живота си, ако това се иска от него. И въпреки това сега не би го послушал. Понякога Стоун се питаше дали не изглежда в очите на Луцифер такова незначително същество, както мравката в неговите. Ситуацията беше объркана — и двамата бяха роби и до ден-днешен Стоун не можеше да разбере кой на кого беше роб.
— Добре — каза той след кратко колебание. — Тогава приведи в стартова готовност един кораб с екипаж. Искам да се убедя със собствените си очи, че капитан Леърд и спътниците й са мъртви.
Той имаше предвид най-вече този мегавоин. Ако Кайл все още беше жив и ако по някаква причина бъде пленен и разпитан, с него самия щеше да е свършено. И без това Стоун беше изненадан, че твърдението му за убийството на двамата инспектори от Кайл бе минало.
И въпреки че насекомите на мороните бяха така недоверчиви и безмилостни, беше лесно да ги излъжеш. „Може би защото са насекоми“, помисли си той. Един народ, в чийто език не съществуваха понятия като съчувствие, милост или съвест, трудно можеше да се свърже с представата за абсолютна честност. Но след всичко, което беше изживял Стоун през последните три години, знаеше, че мороните наистина не познават думата лъжа.
Луцифер не отвърна нищо на заповедта му, но и не преустанови връзката, а продължи да го гледа втренчено от монитора със студените си, блестящи очи на насекомо. След известно време Стоун попита с лека нотка на раздразнение:
— Какво има още?
— Не ми се струва много разумно сам да потеглите натам, господине — отговори Луцифер. — В момента стойностите на радиоактивното излъчване са много високи. А местността се обитава от примитивни местни жители. Може да попаднете в опасна ситуация.