— А може би ми харесва да имам главоболие? — каза рязко Черити. Младият войник смъкна спринцовката и я погледна намръщено, а Черити добави:
— Махнете това нещо!
За момент той не реагира. Черити не би се учудила, ако се опиташе да й направи насила инжекцията. Но той само сви рамене, постави обратно спринцовката в кутийката и я затвори.
— Както искате — каза той. — Всеки има предпочитания, нали?
Черити го погледна ядосано.
— Къде съм? — попита тя. — Защо стреляхте по нас?
— Така трябваше да бъде — отговори войникът. В гласа му прозвуча съжаление. — Всичко останало ще ви обясни лейтенант Хартман, щом може да говори с вас, капитан Леърд.
Черити с мъка прикри изненадата си от това, че той знаеше името й.
— Кой е този Хартман? — попита тя.
За секунда войникът я погледна изненадано, а после извърна глава към защитния костюм, който висеше на стената. Кимна и по устните му пробягна бегла усмивка.
— Нашият IVD — отговори той.
— IVD?
— Идиот на служба3 — обясни усмихнато Фелс. — Истинско рогато говедо. И, за съжаление, мой началник и поне в момента шеф тук долу.
— Тогава ме заведете при него — настоя Черити.
— Веднага ли?
— Веднага!
Фелс вече се бе упътил към вратата, но се обърна още веднъж.
— Сигурна ли сте, че не искате нищо? — попита той. — Трябва да имате ужасно главоболие. Мога да ви дам някаква таблетка, щом не искате инжекция.
Черити поклати ядосано глава. Това движение усили лекото бучене в слепоочията й до стакато на трещящи тимпани и тя каза тихо:
— Да.
Лейтенантът се усмихна добродушно и ръката му се плъзна в десния джоб на сакото.
— Гордостта е хубаво нещо — каза той, — но не помага особено срещу главоболие.
Черити го възнагради с гневен поглед, изчака го да отвори малкото флаконче с таблети и да изтръска две от тях в протегнатата й ръка и ги глътна без вода. Закашля се, но поклати глава, когато Фелс вдигна ръка и я погледна въпросително дали да я потупа по гърба.
— Няма нужда — каза с мъка тя. — Мина.
Той се държеше твърде лекомислено за мъж, който преди по-малко от два часа я беше повалил с шоково оръжие, тъй като й обърна гръб, когато излезе в коридора. Дори не бе си направил труда да закопчее калъфа на пистолета си, висящ на колана му. Може би просто я подценяваше, защото беше жена.
— Какво е това тук? — попита тя, докато вървеше до Фелс през дългия, много нисък коридор, подобен на килия с голи бетонни стени. Под тавана имаше проточена плетеница от тръби и електрически кабели, някои от които дори нямаха изолация. Тази инсталация трябва да беше положена или много набързо, или с много малко пари. И очевидно бе много стара. Вероятно нямаше метална част, която да не беше ръждясала. Въпреки това по-голямата част от нея все още функционираше. От луминесцентните лампи под тавана светеше само всяка втора; по стените през равни разстояния бяха разположени малки видеокамери, които следваха стъпките им с безшумно завъртане.
— Лейтенант Хартман ще ви обясни всичко — каза дружелюбно Фелс. — Вече пристигнахме.
Той посочи някаква врата в предния край на коридора. Черити го погледна с леко раздразнение, но не зададе други въпроси. Може би видеокамерите и несъмнено принадлежащите към тях микрофони накараха Фелс да млъкне внезапно.
— Е?
При нормални обстоятелства Щерн би погледнал изненадано, защото гласът на Хартман прозвуча съвсем спокойно и дори дружелюбно. Но обстоятелствата не бяха нормални и поради това Щерн продължи да наблюдава бъркотията от малки компютърни монитори, скали и уреди върху пулта пред себе си.
— Боя се, че няма какво повече да се направи — каза след кратко колебание.
Той погледна Хартман с уплашено изражение. Но Хартман само бърчеше загрижено чело и в продължение на няколко секунди се взираше втренчено в някаква въображаема точка между Щерн и стената зад него.
— А какво става с аварийната спирачка? — попита най-сетне той.
Щерн поклати категорично глава.
— Твърде късно е — каза той. — Опитах всичко. Но компютрите регистрираха нахлуване в защитната зона. Така че не може да се направи нищо повече. Вече от един час имаме вторичен алармен сигнал. — Той млъкна за момент, а после, окуражен от необикновеното спокойствие и невъзмутимост на Хартман, събра достатъчно смелост, за да посочи един от контролните монитори на стената и да добави: — Ако през следващите тридесет минути се появи още един от тези летящи дискове, ще се задейства и първичната алармена сигнализация.