С всички сили потисна отвращението, с което я изпълваше тази гледка и си наложи да се усмихне. Макар че момичето не я гледаше, то също се усмихна изведнъж, а погледът на отвратителното чудовище върху рамото му се насочи внезапно към лицето на Черити.
Това не беше поглед на лишено от мисъл същество, това бяха очи на насекомо — студени, мигащи фасетни очи, в които проблясваше живот, който липсваше в очите на Джеърд и другите диваци.
Черити с мъка успя да отклони погледа си от очите на паяка. Детето все още гледаше Скудър със свита в раменете глава, но сега се извърна към нея и се усмихна. Черити отвърна на усмивката и преодоля дотолкова погнусата си, че пристъпи крачка напред към момичето и протегна ръка към него. Лъскавата хитинова топка върху рамото му трепна и се разклати. В продължение на секунда Черити трябваше да положи огромни усилия, за да се освободи от ужасното чувство, че чудовището би могло да се отскубне от рамото на детето и да скочи върху ръката й. Точно тогава момичето вдигна ръка и докосна плахо пръстите на Черити.
Тя изпита чувство, което не би могло да се опише с думи; то бе подобно на онова някога в космическия кораб, когато бе усетила присъствието на същества от друг вид. И все пак това чувство бе съвсем по-различно, защото тогава тя бе усетила опасност, някаква безплътна, неописуема заплаха, а сега не чувстваше нищо такова. Това, което изпитваше, бе непознато, странно и различно чувство.
Но не и враждебност. Още секунда момичето я гледаше със същата особена усмивка, а после се обърна и тръгна бавно към Нет. Хелън и Гурк, които все още стояха на колене до ранения. Очите на Нет се разшириха от ужас, когато видя какво виси на рамото на момичето, а ръката й посегна инстинктивно към пушката в колана й.
Но преди Черити да успее да я спре, Гурк вдигна изплашено ръка и направи отбранително движение.
— Какво може да е това? — попита Хартман, като пристъпи бързо, сякаш искаше да препречи пътя на момичето, но отново спря, когато Черити поклати отрицателно глава.
— Оставете я — каза тихо тя.
Хартман сбърчи чело, но за най-голяма изненада на Черити отстъпи послушно назад. Нет и Хелън също се надигнаха, за да направят място на детето. Гурк остана да стои безмълвен, като следеше всяко движение на момичето с недоверчивите си, живи очи.
Момичето коленичи бавно до ранения, в продължение на минута наблюдаваше внимателно лицето му, а после протегна бавно ръце.
Хартман пое шумно въздух, но не каза нищо.
Пръстите на момичето се плъзгаха нежно по лицето на техника, опипваха бузите, устните, носа и затворените му очи, описваха кръгове и сложни, вплетени една в друга фигури върху челото и слепоочията му. Нито Черити, нито който и да е друг от останалите не разбираше какво всъщност правеше то. Но след минута хрипкавото дишане на ранения се успокои.
— Какво прави тя? — попита Черити. Гласът й неволно бе преминал в шепот.
Джеърд отговори също така тихо:
— Приятелят ви… е… много болен.
— Знам — отговори Черити. — Ще умре.
— Не — каза Джеърд. — Може… да живее.
Черити погледна объркано Джеърд. При първата им среща той говореше бавно и с големи паузи между отделните думи. Но едва сега Черити забеляза, че говори английски — нейният матерен език, който не би могъл да знае.
— Откъде знаеш? — попита объркано тя.
— Ако вие… искате — отговори бавно Джеърд, — тогава… той може да продължи… да живее. Но не като… блиндер5.
— Като „блиндер“? — повтори Черити объркано. — Какво…
— Ние можем… да го… спасим — прекъсна я Джеърд. — Той ще бъде… „джеърд“. Като „блиндер“… ще умре.
Черити не разбираше вече нищо. Един бърз поглед към лицето на Хартман й подсказа, че и при него не беше по-различно. Но докато тя беше само объркана, лицето на немеца се бе смръщило от яд и недоверие. Преди лейтенантът да успее да каже или извърши нещо, тя продължи:
— Боя се, че не те разбирам. Как така той ще стане като теб?
Джеърд поклати глава. С пресилен пантомимен жест той вдигна ръка, разпери пръсти и положи длан върху гърдите си.
— Аз съм… Джайл — каза той. — Ние сме… джеърди.
С другата си ръка той направи кръгово движение и най-сетне Черити разбра.
— Вашият народ се нарича джеърд — предположи тя. — А ние сме „блиндери“.
Джайл кимна и разтърси глава. С усмивка, която в съчетание с необичайната пустота на погледа му действаше повече ужасяващо, отколкото успокоително, той посочи Хартман и спътниците му.