Роджър изтича до него с пожарогасителя в ръце.
— Празен е, а ти нищо не правиш. Предлагам да се пръждосваме, преди огънят да ни е подхванал отзад.
— Отлична идея. Да идем да видим какво става chez[2] Мейуедър.
По челото на Роджър беше избила пот и блестеше по рядката му къса руса коса. Той присви очи.
— Ши какво?
Тери харесваше партньора си, но не би искал Роджър да е в отбора му на някоя викторина.
— Няма значение. Карай.
Роджър скочи зад волана. Тери побърза да се настани до него. На завоя на четирийсет метра зад тях се появи пожарна, задираше клоните на дърветата покрай пътя. Тери им махна и отключи пушката под таблото. По-добре да играеш на сигурно, отколкото после да съжаляваш.
Стигнаха до поляна, където имаше каравана, боядисана в отвратително тюркоазено и поставена върху бетонни блокчета. До нея имаше ръждясал Ф-150 с омекнали гуми. Някаква жена се беше облегнала на задния капак, сплъстената й кафява коса скриваше лицето й. Беше по джинси и късо горнище. По-голямата част от голата й кожа беше покрита с татуировки. Тери успя да разчете думата LOVE по дясната й ръка. Краката й бяха боси и целите в кал. Жената беше мършава почти като скелет.
— Тери… — Роджър си пое дъх и се задави, сякаш всеки момент щеше да повърне. — Ето там.
Гледката накара Тери да се сети за играта, която беше играл като малък на един летен панаир. Човек пъхаше глава в картонена изрезка на Попай моряка и срещу двайсет и пет цента можеш да хвърлиш по него три найлонови торбички с оцветена вода. Само че онова под главата, която стърчеше от стената на караваната, не беше оцветена вода.
Неимоверна умора обзе Тери. Цялото му тяло натежа, сякаш вътрешностите му се бяха превърнали в бетон. Беше изпитвал същото и преди, предимно при автомобилни катастрофи, и знаеше, че чувството е временно — но докато го имаше, беше истински ад. Сполетява те в момента, когато поглеждаш детето, което е още с колана на седалката си, но малкото му телце е разпрано като торба за пране — или когато поглеждаш главата, стърчаща от стената на каравана, с обелена кожа на бузите — и се питаш защо изобщо е бил създаван този свят. Добрите неща бяха рядкост, а много от останалото направо вонеше.
Жената на задния капак на пикапа вдигна глава. Лицето й бе бледо, около очите й имаше тъмни кръгове. Протегна ръце към тях, но веднага ги отпусна върху бедрата си, сякаш бяха прекалено тежки, за да ги задържи. Тери я познаваше — тя бе едно от момичетата на Тру Мейуедър, преди той да се захване с бизнеса с метамфетамините. Може би беше тук, защото е била повишена в нещо като приятелка ако подобно нещо можеше да се нарече повишение.
Тери слезе от колата. Жената се спусна от капака и щеше да рухне на колене, ако Тери не я беше подхванал през кръста. Кожата под ръцете му бе ледена, той напипваше всяко нейно ребро. От толкова близо видя, че някои от татуировките са всъщност синини. Тя се притисна в него и започна да плаче.
— Спокойно — рече Тери. — Спокойно, момиче. Добре си. Каквото и да е станало тук, свършило е.
При други обстоятелства щеше да сметне единствената оцеляла за главен заподозрян и всички дрънканици за дамата от „Ейвън“ за пълни глупости, но торбата кокали в ръцете му никога не би могла да запрати онзи тип през стената на караваната. Тери не знаеше откога Тифани се друса с материала на Труман, но в сегашното й състояние за нея щеше да е непосилна задача дори да си издуха носа.
Роджър приближи. Изглеждаше в странно приповдигнато настроение.
— Вие ли се обадихте, госпожо?
— Да…
Роджър извади бележника си.
— Името ви?
— Тифани Джоунс — каза Тери. — Нали така, Тиф?
— Да. Виждала съм ви, сър. Оня път, когато дойдох да посрещна Тру при излизането му от затвора. Помня. Бяхте много свестен.
— А онзи тип? Кой е той? — Роджър махна с бележника към стърчащата глава — небрежен жест, сякаш сочеше интересна местна забележителност, а не обезобразено човешко същество. Небрежността му беше ужасяваща — и Тери му завидя. Ако можеше да се научи да понася подобни гледки лесно като Роджър, щеше да бъде много по-щастлив човек, а може би и по-добър полицай.
— Не знам — каза Тифани. — Приятел на Трум. Или може би братовчед. Дойде миналата седмица от Арканзас. Или по-миналата.
Откъм пътя се чуваха викове на пожарникари и шуртене на вода вероятно от някоя пожарна, тъй като тук нямаше водоснабдяване. Тери видя за момент дъга пред пушека, който вече ставаше бял.