Междувременно вече бяха вътре, Ван грубо буташе Фриц през разхвърляната дневна. Той се съпротивляваше немощно, като удряше рамото й с лявата си ръка; другата беше в импровизиран клуп, направен май от чаршаф.
— Спри! — извика Фриц. — Спри, жено, двамата кретени вече ми изкълчиха едната ръка!
Ван го блъсна в мръсния фотьойл, до който имаше купчина стари порнографски списания.
— Говори.
— Не е гранатомет, а стара руска базука, можех да я продам за шест-седем хилядарки на някоя разпродажба в Уийлинг, обаче онези шибани селяндури ми я откраднаха!
— Е, няма да кажеш друго, нали? — Ван дишаше тежко.
— Истината е. — Фриц се вгледа в нея, погледът му се плъзна от кръглото й лице по големите гърди и широките бедра, после се върна нагоре. — Ти си първата жена, която виждам от два дни. Откога си будна?
— От миналия четвъртък сутринта.
— Леле-мале, това трябва да е рекорд.
— Изобщо не е. — Ван беше направила справка в Гугъл. — Няма значение. Онези типове току-що гръмнаха шерифския участък.
— Чух адски гръм — призна Фриц. — Явно базуката работи.
— Работи си чудесно — съгласи се Ван. — И едва ли знаеш накъде са тръгнали.
— Нямам представа. — Фриц се ухили, показвайки зъби, които не бяха виждали зъболекар от доста време или може би никога. — Но мога да разбера.
— Как?
— Кретените го гледаха, а когато им казах, че е инвентарен етикет, ми повярваха! — Смехът му беше като скърцане на врата на ръждиви панти.
— Какви ги дрънкаш?
— Проследяващо джипиес устройство. Слагам ги на всичките си скъпи неща, ако случайно ги откраднат. А те откраднаха базуката. Мога да я проследя на телефона си.
— Който ще ми дадеш — каза Ван и протегна ръка.
Фриц я погледна с лукавите си воднисто сини очи под подпухналите клепачи.
— Ако вземеш базуката, ще ми я върнеш ли, преди да заспиш?
— Не — каза Ван. — Но мога да ти осигуря счупена ръка към изкълчената. Какво ще кажеш?
Дребосъкът се изкиска.
— Добре, но само защото си падам по яки жени, да знаеш.
Ако се чувстваше повече себе си, Ван щеше да го пребие за подобен коментар — нямаше да е трудно, а и щеше да направи услуга на обществото, — но тя бе толкова изтощена, че дори не си го помисли.
— Дай го тогава.
Фриц стана от канапето.
— На масата в кухнята е.
Тя отстъпи назад, вдигнала пушката към него.
Той я поведе по къс тъмен коридор в кухнята. В нея така вонеше на пепел, че Ван едва не се задуши.
— Какво си готвил?
— Кенди[35] — каза Фриц и седна на покритата с мушама маса.
— Кенди ли? — Изобщо не й миришеше на никакви сладкиши. По пода бяха пръснати сиви парченца, като от изгорял вестник.
— Жена ми е Кенди — обясни той. — Вече покойница. Драснах й клечката на тая устата дърта чанта. Изобщо не знаех, че е такава кибритлийка. — Черно-кафявите му зъби отново се показаха в животинска усмивка. — Схвана ли? Кибритлийка!
Вече нямаше измъкване. Уморена или не, щеше да го пребие това гадно копеле. Това беше първата й мисъл. Втората бе, че на масата с мушамата нямаше никакъв телефон.
Изтрещя гръм и въздухът изскочи от дробовете й. Тя се блъсна в хладилника и се свлече на пода. От раната на бедрото й потече кръв. Пушката се изплъзна от ръцете й. Над ръба на масата точно пред нея се виеше струйка дим. Ван едва сега видя дулото — Мешаум беше залепил с тиксо пистолет от долната страна на масата.
Фриц отлепи тиксото, взе пистолета, стана и заобиколи масата.
— Човек винаги трябва да внимава. Държа зареден пистолет във всяка стая. — Клекна до Ван и опря дулото в челото й. Дъхът му вонеше на тютюн и месо. — Този беше на баща ми. Какво мислиш за това, тлъста свиньо?
Не мислеше нищо, а и не се налагаше. Дясната й ръка — ръката, която бе победила Хали 0’Мийра Трошачката на финала в Охайо през 2010 г. за жени между 25 и 45 години и която бе скъсала сухожилие на лакътя на Ерин Мейкпийс на следващата година — беше като капан за мечки. Тя сграбчи китката на Фриц Мешаум, стисна със стоманени пръсти и дръпна надолу с такава сила, че той залитна върху нея. Старият пистолет гръмна и куршумът се заби в пода между ръката и тялото на Ван. В гърлото й се надигна жлъч, когато тежестта на тялото му притисна раната, но тя продължи да извива китката му и от този ъгъл той можеше да стреля единствено в пода, преди пистолетът да се изплъзне от ръката му. Изпукаха кости. Избръмчаха сухожилия. Фриц изрева. Захапа ръката й, но тя само стисна още по-здраво китката и започна да го налага по тила с левия си юмрук, като забиваше в главата му диаманта на годежния си пръстен.