— Ацтеките вярвали, че черните нощни пеперуди били поличба за лош късмет — каза Мери. Беше изгубила интерес към мача. — В котловините има хора, които още вярват, че бяла пеперуда в къщата означава, че някой ще умре.
— Ти си била голяма мот-матичка, Мери.
Мери тъжно изсумтя.
— Чакай, никога през живота си не си била в котловина. Просто си го измисли, за да звучи страшно. Добра работа, между другото.
— Не съм си го измислила! Прочетох го!
И го ощипа по рамото. Малко го заболя, но Джаред се престори, че не е усетил нищо.
— Онези бяха кафяви — каза той. — Какво означават те?
— О, това е интересно — отвърна Мери. — Според индианците кафявите пеперуди носят сън и сънища.
6
Джаред седна на пейката в дъното на съблекалнята, за да се преоблече. Задръстените второкурсници вече се бяха изнесли от страх да не бъдат нашибани с мокри кърпи — нещо, с което Ерик и сподвижниците му бяха прочути. Или по-скоро прословути. Ти казваш френулум, аз френула, помисли си Джаред, докато си обуваше маратонките. Стига с това.
Под душа Ерик, Кърт и Кент пръхтяха, пръскаха и крещяха обичайните си гадости — да ти го начукам, да го начукам на майка ти, вече го направих, яж ми гъза, сестра ти се друса и тъй нататък. Беше досадно, а имаше да търпи още много, преди да се спаси от гимназията.
Водата спря. Ерик и другите двама зашляпаха боси в онази част на съблекалнята, която смятаха за свое запазено място — само за старши, ако обичате, — което означаваше, че Джаред трябваше да понесе само за кратко гледката на голите им задници, преди да изчезнат зад ъгъла. Нямаше нищо против. Той си подуши чорапите, намръщи се, напъха ги в спортния сак и дръпна ципа.
— Докато идвах, видях Старата Еси — каза Кент.
— Бездомницата ли? — попита Кърт. — Онази с количката?
— Да. За малко да я прегазя и да падна в лайняната дупка, в която живее.
— Някой трябва да я изрине от там — каза Кърт.
— Сигурно си е счупила касичката снощи каза Кент. — Беше абсолютно изключила. И май се беше търкаляла в нещо. По цялото й лице имаше някаква паяжина. Адска гадост. Видях я да се движи, докато вдишва. И й извиках, нали разбирате? „Хей, Еси, какво става? Какво става, дърта беззъба путко?“ Нищо, човече. Никаква реакция.
— Иска ми се да имаше някаква вълшебна напитка, която да приспива момичетата, така че да си ги чукаш, без да ти се налага първо да ги предразполагаш — каза Кърт.
— Има — отвърна Ерик. — Казва се руфи[8].
Тримата избухнаха в смях. И този тип ще води Мери на „Аркейд Файър“, помисли си Джаред. Този същият.
— Освен това продължи Кент — има всякакви шантави боклуци в дерето, в което спи. Включително половин манекен. Готов съм да изчукам всичко, човече, ама пияна клошарка, покрита с паяжини? Там слагам чертата, при това дебела черта.
— В момента моята черта е съвсем на точки. — Гласът на Кърт прозвуча тъжно. — Положението е отчайващо. Бих изчукал и зомби от „Живите мъртви“.
— Вече го направи — каза Ерик — Хариет Дейвънпорт.
Последва още първобитен смях. „Защо слушам това? — запита се Джаред и отново си помисли, че Мери ще ходи на концерт с един от тези ненормалници. — Едва ли ще ми повярва, ако й кажа“.
— Не би изчукал тази мацка — каза Кент. — Но е забавно. Да се отбием след училище. Да я видим как е.
— Ти пък, след училище — каза Ерик. — Да си спестим от шестия час нататък.
Чу се плясък на ръце — бяха се разбрали. Джаред си взе сака и излезе.
През обедната почивка Франки Джонсън седна до Джаред в столовата и каза, че странната сънна болест по жените, за която бяха съобщили само в Австралия и Хаваите, се пренесла и във Вашингтон, Ричмънд и дори в Мартинсбърг, което не беше чак толкова далеч. Джаред си помисли за момент за разказа на Кент за Старата Еси — паяжините по лицето — и реши, че не може да бъде. Не и тук. Толкова интересни неща никога не се случваха в Дулинг.
— Наричат я Аврора — каза Франки. — Хей, това да не е салата с пиле? Как е? Искаш ли да направим размяна?
Глава 5
1
Килия 12 в Крило А беше съвсем гола с изключение на единичното легло, стоманената тоалетна и камерите в ъглите на тавана. Нямаше боядисан правоъгълник на стената за закачане на снимки, нито бюро. Коутс беше домъкнала един пластмасов стол, на който да седи, докато Клинт прегледа Кити Макдейвид, която лежеше на леглото.
— Е? — попита тя.
— Жива е. Жизнените й показатели са добри. — Клинт се изправи, свали хирургическите си ръкавици и внимателно ги пъхна в найлонова торба. Извади малко тефтерче и химикалка от джоба на престилката си и започна да си води бележки. — Не знам какво е това нещо. Лепкаво е като мъзга, здраво и в същото време е очевидно пропускливо, защото тя диша през него. Мирише… на пръст, да кажем. И малко на восък. Бих казал, че е някакъв вид гъба, но не се държи като никоя гъба, за която съм чувал. — Дори опитът за обсъждане на положението караше Клинт да се чувства така, сякаш изкачва хълм от дребни монети. — Някой биолог може да вземе проба и да я прегледа под микроскоп…