— Ехо. — Ейнджъл помаха царствено. — Ехо-о. Познаваш ме, надзирател Питърс, винаги съм готова да помогна.
За миг на Дон му мина абсурдната мисъл, че Фицрой знае какво си е наумил. Разбира се, че не беше така, тя просто се опитваше да дразни, както правеше винаги. Макар че не би имал нищо против да прекара пет минути насаме с тази побъркана, изобщо не си падаше по идеята да й обръща гръб дори и за секунда.
Не, не Фицрой. Не и за това.
Той посочи Рий.
— Ти. Дъмпстър[9]. — Някои от жените се изкискаха.
— Демпстър — поправи го Рий, при това е достойнство.
— Демпстър, Дъмпстър, Гъзтър, не ми пука. Идвайте и двете. Не ме карайте да повтарям, че и без това имам гаден ден. — Изгледа умника Мърфи. — До скоро, даскал-джаскал.
Това предизвика още кикот — от онзи, подлизурския. Мърфи беше новак, а никоя от тях не искаше да попада в лайняния списък на надзирател Питърс. Жените на това място не са тотални глупачки, помисли си Дон.
3
Надзирател Питърс подкара Дженет и Рий и ги спря пред общото помещение, където се провеждаха и свижданията. Поради обедната почивка то пустееше. Дженет започваше да подозира, че я очакват неприятности. Когато Питърс отвори вратата, тя не помръдна.
— Какво да правя?
— Сляпа ли си, затворник?
Не, не беше сляпа. Видя кофата и опряната на нея бърсалка, както и втора пластмасова кофа на една от масите. Вместо с чашки от пудинг тя беше пълна с парцали и почистващи препарати.
— В момента е обедната ни почивка. — Рий се опита да го каже възмутено, но треперещият й глас я предаде. — Освен това вече имаме работа.
Питърс се наведе към нея и устните му се разтеглиха така, че разкриваха зъбите му. Рий се сви и се притисна в Дженет.
— После можеш да си напишеш възраженията и да ги връчиш на арменския поп, ясно? А сега влизайте и ако не искате да влезете в лошия списък, да не съм чул никакви оплаквания. Имам адски лайнян ден, в адски лайняно настроение съм, така че не ме карайте да изсипвам лайна и върху вас.
После пристъпи вдясно, за да закрие най-близката камера, хвана Рий отзад за куртката, като пъхна пръсти в ластика на спортния й сутиен, и я блъсна в стаята. Рий се спъна и се вкопчи в машината за снакс, за да не падне.
— Добре, добре!
— Добре какво?
— Добре, надзирател Питърс.
— Не бива да ни принуждавате — каза Дженет. — Не е правилно.
Дон Питърс завъртя очи.
— Пази си устата за някой, на когото му пука. Утре има инспекция, а тук е направо кочина.
На Дженет изобщо не й приличаше на кочина. Беше си съвсем наред. Не че имаше някакво значение. Щом мъжът в униформа казва, че е кочина, значи е кочина. Така стояха нещата в затвора в малкия окръг Дулинг, а може би и по целия свят.
— Вие двете ще лъснете това място от горе до долу и от край до край, а аз ще се погрижа да го направите както трябва. — Той посочи кофата с почистващите препарати. — Това е твое, Дъмпстър. Госпожица Не взима парцала. Искам пода толкова чист, че да мога да си ям вечерята на него.
Нищо против да ти сервирам на пода, помисли си Дженет, но отиде при кофата на колелца. Не искаше да влиза в лошия списък. Ако това се случеше, най-вероятно нямаше да е в тази стая, когато сестра й и синът й дойдат на свиждане този уикенд. Пътуването с автобус беше дълго, а Боби никога не се беше оплаквал от него. Главоболието й обаче се засилваше и единственото, което искаше на този свят в момента, беше аспирин и дрямка.
Рий огледа принадлежностите за почистване и взе един спрей и парцал.
— Искаш да смъркаш „Пледж“, така ли, Дъмпстър? Да си пръснеш в зурлата и да се качиш на черешата?
— Не — отвърна Рий.
— Ама ти се иска да се качиш на черешата, нали?
— Не.
— Не какво?
— Не, надзирател Питърс.
Рий започна да търка една маса. Дженет напълни кофата си на умивалника в ъгъла, натопи парцала и се зае с пода. През телената ограда пред затвора виждаше Уест Лавин. Коли със свободни хора в тях пътуваха в двете посоки — на работа, към дома, на обяд в „Дени“ или някъде другаде.
— Ела тук, Сорли — каза Питърс. Беше застанал между машините за снакс и безалкохолни — сляпо място за камерите, където затворничките понякога разменяха хапчета, цигари и целувки.
Тя поклати глава и продължи да търка. Дълги влажни ивици линолеум, които съхнеха бързо.
— Идвай тук, ако искаш да видиш момчето си следващия път, когато дойде.
Трябва да кажа не, помисли си тя. Трябва да кажа остави ме на мира или ще те докладвам. Само че на него му се разминаваше от много време, нали? Всички знаеха за Питърс. Коутс сигурно също знаеше, но въпреки всичките й надути приказки за нулева толерантност към сексуалния тормоз, той си продължаваше.