И какво да види на екрана — приятелката си от детство Мики Коутс!
Харесваше Мики, макар че видът й предизвикваше леко меланхолични чувства у президента, главен изпълнителен директор, главен финансов директор и единствен служител на „Антон Басейнджията ООД“. Дали тя изобщо го помнеше? Майка му я гледаше, така че като малки прекарваха доста време заедно. Антон си спомняше как Мики изучава стаята му, рови в чекмеджетата, прелиства комиксите му и го засипва с куп въпроси. Кой ти даде това? Защо Джи Ай Джо ти е любимец? Защо си нямаш календар? Татко ти е електротехник, нали? Ще те научи ли как да връзваш жици и такива неща? А ти искаш ли? Тогава бяха някъде на осем и тя сякаш възнамеряваше да пише биографията му. Той нямаше нищо против. Дори му харесваше. Интересът й го караше да се чувства специален — преди това, преди нея, никога не бе търсил интереса на някой друг, беше щастлив просто да е дете. Разбира се, Мики после тръгна на частно училище, а след първата година в гимназията вече почти не разговаряха.
Може би като голяма тя си падаше по типове с дипломатически куфарчета, които четат „Уолстрийт Джърнъл“, разбират какво е опера и гледат предавания по Пи Би Ес. Антон поклати глава. Тя губеше.
— Искам да ви предупредя, че записът, който ще видите, е смущаващ и не сме потвърдили автентичността му.
Мики говореше от седалка в задната част на новинарски микробус с отворена врата. До нея седеше мъж със слушалки и лаптоп в скута. Сините очни сенки на Мики бяха видимо влажни. Явно в микробуса беше горещо. Лицето й изглеждаше някак различно. Антон отпи голяма глътка от пенливия шейк и се загледа в нея.
— Обаче — продължи тя — в светлината на всичко около Аврора и слуховете за силни реакции у спящите, които са били събудени, решихме да го пуснем, защото той като че ли потвърждава верността на съобщенията. Ето част от записа, направен от стрийминг сайт, поддържан от така наречените Брайт от тяхното ранчо край Хач, Ню Мексико. Както знаете, тази опълченска група е в лоши отношения с федералните власти заради правата върху водата…
Антон се радваше да види Мики, но новините му доскучаха. Той взе дистанционното и превключи на „Картун Нетуърк“, където някакъв анимационен конник препускаше през мрачна гора, преследван от сенки. Когато остави дистанционното на масичката, забеляза на пода празната бутилка от джин.
— Дявол да го вземе, мамо. — Антон отпи още една глътка шейк и стана. Трябваше да се увери, че майка му спи на една страна в случай, че внезапно й се повдигне — не искаше да умира като някаква рокзвезда, докато той е вкъщи.
Телефонът му на плота в кухнята изписука. Есемес от Джесика Елуей. Най-сетне беше приспала бебето и смяташе да изпуши един джойнт, да си свали дрехите и да избягва телевизията и интернет, които днес бяха адски смахнати. Нещо против да й прави компания? Горкият й мъж бил затрупан с работа на някакво местопрестъпление.
5
Франк Гиъри си помисли, че типът от записа от Ню Мексико прилича на стар беглец от Удсток, който би трябвало да пее хипарски песни, вместо да води някакъв култ на откачалки.
Казваше се Кинсман Брайтлийф — ега ти името! Имаше дълга вълниста сива грива, вълниста сива брада и носеше вълнено наметало на оранжеви триъгълници, което се спускаше до коленете му. Франк беше следил историята с Брайт през цялата пролет и бе стигнал до заключението, че под псевдорелигиозния и квазиполитически речник се крият просто поредните мошеници в стил Тръмп, опитващи се да изкръшкат от данъците.
Наричаха се „Брайт“[10], каква шибана ирония само. Бяха трийсетина, мъже, жени и няколко деца, и се бяха обявили за независима държава. Освен че отказваха да плащат данъци, да пращат децата си на училище и да предадат автоматичните си оръжия (от които явно се нуждаеха, за да защитават ранчото си от търкалящи се бурени), бяха отклонили незаконно единствения поток в района към участъка, който притежаваха. ФБР и АТЧ стояха от месеци пред оградите им в опит да ги убедят да се предадат, но почти нямаше напредък.
Идеологията им отвращаваше Франк. Егоизъм, костюмиран в духовност. Човек можеше да начертае права линия от Брайт до безкрайните бюджетни орязвания, които заплашваха да превърнат работата на самия Франк в почасово занимание или направо доброволческа дейност. Цивилизацията изисква принос — или жертва, ако ти харесва повече. В противен случай получаващ диви кучета, които скитат по улиците или седят в креслата на властта във Вашингтон. Искаше му се (вярно, без особена убеденост) в онова ранчо да нямаше деца, така че властите просто да ги прегазят и изринат като боклуци, каквито и бяха.