— Джанис, добре ли си?
— О, по-добре няма как — отвърна тя, но „няма“ прозвуча завалено — няа. — Току-що казах на Ван да позволи на Фицрой, Сорли и две други да направят суперкафе в кухнята. По същество нещо като манивела.
— Какво?!
Коутс заговори много внимателно, както говорят пияните, когато се опитват да изглеждат трезви.
— Според Ван, която го научила от Ейнджъл, нашия Уолтър Уайт[15], кафето ни е леко изпечено, което е добре, защото съдържа повече кофеин. Вместо една доза на кана ще сложат по три. Ще направят галоши. — Тя погледна изненадано и облиза устни. — Галони, искам да кажа. Устните ми са като изтръпнали.
— Майтапиш ли се? — Не знаеше дали въпросът му се отнася за кафето, или за устните й.
— О, не си шул най-добрата част, док. Ще шложат в кафето целия судафед от лечебницата и ще се получи штрахотна смес. Но преди да изфият афето заворнишите… затворничките... тряа да хапнат грейпфрут с масло. Забързвало ушвояването. Така твърди Ейнджъл, не виждам нишо лошо…
Коутс се опита да стане, но падна обратно в стола си и се изсмя. Клинт се завтече към нея.
— Джан, да не си пила?
Тя го погледна с изцъклени очи.
— Не, ештествено. Не съм пияна. Ами… — Тя примигна и посегна към малката черна чанта до класьора за входящи и изходящи документи на бюрото, отвори я и затърси пипнешком нещо. — …афчетата? Бяха на бюрото, в шантата.
— Какви хапчета? За какво говориш? — Клинт затърси шишенце, но на бюрото нямаше нищо. Наведе се и погледна отдолу. Откри само няколко топчета прах, останали от последното почистване на кабинета.
— Жан… Жан… а, фуй. — Главата й се килна назад. — Заминавам, док. Зашпивам.
Клинт погледна в кошчето — и сред няколко салфетки и опаковки от „Марс“ видя кафяво шишенце. На етикета пишеше ДЖАНИС КОУТС, КСАНАКС и 10 МГ. Беше празно.
Вдигна го, за да може Джанис да го види, и двамата произнесоха едновременно една и съща дума, завалено от страна на Коутс.
— Питърс.
С усилие — с наистина огромно усилие — Джанис Коутс се надигна и впери поглед в Клинт. Макар очите й да бяха изцъклени, когато заговори, почти не заваляше думите.
— Пипни го, док. Преди да е напуснал сградата. Заключи това мръсно копеле в Крило В и изхвърли ключа.
— Трябва да повърнеш — каза Клинт. — И сурови яйца. Ще донеса от кухня…
— Късно е. Заспивам. Кажи на Мики… — Очите й се затвориха. Тя се насили да ги отвори отново. — Кажи на Мики, че я обичам.
— Ти й го кажи.
Коутс се усмихна. Очите й пак се затваряха.
— Сега ти командваш, док. Поне докато Хикс се върне. Ти… — Въздъхна дълбоко. — Пажи ги, докато не жашпят… а после… а, пажи ги, пажи ни, докато…
Комендант Коутс скръсти ръце върху попивателната на бюрото и отпусна глава върху тях. Клинт гледаше с трепет и ужас как първите бели нишки започват да никнат от косата й, от ушите и от зачервените й бузи.
Толкова бързо, помисли си. Толкова бързо, мамка му.
Втурна се навън с намерението да каже на секретарката да вдигне тревога и да се погрижи Питърс да не излиза от периметъра, но Бланш Макинтайър я нямаше. Върху попивателната хартия на бюрото й имаше бланка на затвора с бележка, написана с черен тънкописец. Клинт прочете големите ъгловати букви два пъти, преди да повярва на онова, което му казваха очите.
ОТИВАМ В КНИЖНИЯ СИ КЛУБ.
Книжен клуб?
Книжен клуб?
Сериозно?
Бланш е отишла в шибания си книжен клуб?
Клинт затича към заключената главна врата, натисна копчето на интеркома и го задържа натиснато, докато Мили Олсън от рецепцията не отговори.
— Господи, док, ще изхабите звънеца. Какво има?
През двойното стъкло Клинт видя очукания шевролет на Дон Питърс — как минава през вътрешната порта, а после излиза през външната. Успя да види дори късите пръсти на Дон, докато поднасяше картата си към четеца.
Клинт отново натисна копчето на интеркома.
— Няма значение, Мили. Няма значение.
Глава 13
1
Докато Лайла Норкрос се връщаше към града, в главата й се завъртя една натрапчива глупава песничка, която бе припявала с приятелките си, когато бяха на улицата и родителите им не можеха да ги чуят. Започна да си я припява и сега на отслабващата светлина на деня.
— В Дерби Таун, в Дерби Таун, всички улици са от стъкло; в Дерби Таун, в Дерби Таун, момичетата ще наритат надутия ти задник, надут-дут-дут…
Как беше по-нататък? А, да.
15
Главният герой от сериала „В обувките на Сатаната“, който произвежда и пласира метамфетамин — Б. пр.