— Е, да… — каза Мат.
— Нюсли са дребни на ръст и слаби — продължи Зеп. — Мьоцли и техният крал, напротив, са едри и силни и имат дълги огнебълвачки. Ако Нюсли искат да оцелеят, не бива много-много да се интересуват дали участниците в техните чуждестранни легиони си измиват добре ръцете преди хранене. — Зеп погледна чистосърдечно Мат и Аруула. — Златната гробница трябва да бъде опазена!
— Чуждестранни легиони ли? — попита Мат.
— Така ги наричаме, защото първоначално са дошли от страната Фраасе [13] — отвърна Зеп. — Много са невзискателни. Ядат само веднъж на месец. Често им текат лигите. Спят малко. Нощем се заравят за един час в земята. Не се страхуват нито от Вудан, нито от Оргуудоо, защото имат само една сива клетка. — Посочи към главата си. — Ние, Нюсли, напротив, имаме две. За сурова пържола от време на време са готови на всичко.
— Колко от тях са на служба при Сивите кардинали? — попита Мат.
Зеп започна да смята. Използваше пръстите си, но явно и с тях не успя да стигне надалеч.
— Повече, отколкото мога да кажа.
По всяка вероятност гуулите бяха скроили лош номер на войските на крал Клаудиус. Срещу хиляда гуули, които изведнъж изскочат от земята, нямат шанс дори няколко десетки мъже с модерни оръжия.
Освен това при завръщането на войската видя само малко на брой оръжия. Дали гуулите от чуждестранния легион не им ги бяха отнели?
— Тогава чао, бамбина!
Когато слънцето се показа иззад планините, вратата на стаята в кулата рязко се отвори.
Шест фигури със съсипан вид, с подути носове и налепени с лейкопласт лица измъкнаха от затвора Мат, Аруула и Зеп, чиито стомаси междувременно така шумно ръмжаха, че се чувстваха като обградени от тараци. Заведоха ги в малки покои, където ги очакваше приятна закуска. На Мат веднага му стана ясно, че нещо не е наред. Очевидно искаха да ги привлекат към сътрудничество. Когато свършиха с яденето, ги съпроводиха — макар и с насочени оръжия, но любезно — до «тронната зала».
Главата на Клаудиус Първи беше с толкова дебели превръзки, че наподобяваха тюрбан. Дясното му око беше насинено, а над носа му минаваше широк лейкопласт. Седеше върху покрито с кожа от тарак грубо кресло и оглеждаше пленниците си с отровни погледи.
До и зад него стояха трима първосвещеници. До стените се бяха наредили десетина мъже с шлемове, на коланите им висяха револвери и пистолети. Изглеждаха някак си несръчни и треперливи. Битката с гуулите вероятно беше заседнала дълбоко в съзнанието им. Очевидно не бяха навикнали понякога — за разнообразие — и те да отнасят пердаха.
За божествения император на всички известни светове поражението от миналата нощ трябва да беше особено кошмарен удар. Доколкото Мат смяташе, че долавя по израза на лицето на Де Броли, всичко това не беше минало, без да остави следи върху и без това съмнителното му душевно здраве.
— Сигурно ще се радвате да чуете, командир Дракс — каза Де Броли и упорито заразглежда стоящия срещу него, — че междувременно успях да направя преглед на положението в моята Галактическа империя.
«Галактическа империя ли? — помисли си Мат. — Само това липсваше!»
— Както отец Руеди Четвърти ми докладва — Де Броли посочи стоящия зад него първосвещеник, — Гнепф Нюсли, финансовият министър, по време на дълбокия ми сън е дръзнал да направи опит за преврат. Сдружил се е с извънземни легионери и се противи да предаде намиращото се в подземията на Националната банка държавно съкровище.
«Финансов министър? Опит за преврат? Извънземни легионери? Национална банка? Държавно съкровище?»
Работата беше ясна. Де Броли разбираше най-много десет процента от езика на своята гвардия. Нямаше представа какво е станало със Земята. Не знаеше дори какво се е случило с него! Легендарната криогенна система на Ото Фортенски се е оказала едно фиаско! Вероятно при събуждането мозъкът на Де Броли е бил празен, с изключение на някои рудаментарни спомени. Спомени, насъбрани в голямата си част от различни филми и телевизионни сериали…
С приказките си Руеди Четвърти и приближените му, които отдавна са забравили, че праотецът им Бруно е измислил мита за Спящия крал, само и само през време на ледниковия период потомците му да запазят душевното си здраве, са превърнали Де Броли в това, което е: фен на научната фантастика, чиято мечта на живота се е осъществила по чудесен начин. Беше отишъл в бъдещето. Достоверни източници го бяха обявили за владетел над хора и животни. Кой не би превъртял при тези обстоятелства?