— Колко си загазил, Пит? — попита тя. Прехвърлих наум стотина възможни отговора, но накрая реших да си призная истината.
— Не знам.
— За нещо конкретно ли става дума?
Този път обаче не казах истината и като си помисля сега, разбирам колко издайническа е била лъжата — някаква сила в мен, съвършено неангажирана с личния ми интерес, но притежаваща огромна мощ, си запазваше правото да ме изтика до ръба на пропастта… и да ме тласне вътре.
Виж, мамо, такова, проблемът е читалнята на третия етаж. и картите — всеки път си казвам, само няколко игри и като погледна часовника, наближава полунощ и вече съм твърде уморен да уча. По дяволите, твърде съм натегнат да седна да уча. Тази есен освен да играя хартс, само успях да спя с момиче.
Ако бях изрекъл поне първата част от цялата тази тирада, щеше да прозвучи твърде нереалистично, все едно да отгатна името на Румпелщилтскин34 и да го изпея по вода. Но не изрекох и дума. Казах й, че просто така се преподава в колежа, че трябва да преосмисля представата си за учене и да придобия някои нови навици. Но ще се справя. Несъмнено ще се справя.
Тя постоя мълчаливо, скръстила ръце на гърдите си, мушнала длани дълбоко в ръкавите на домашния си пеньоар — така приличаше на китайски мандарин — и най-сетне каза:
— Да знаеш, че винаги ще те обичам, Пит. И баща ти също. Не го казва, но го чувства. И двамата много те обичаме. Добре знаеш.
— Н-даа. Знам. — Станах и я прегърнах.
Мама почина от рак на панкреаса. Той поне действа бързо, но в нейния случай се разви по-бавно. Може би никоя разновидност не ти се струва достатъчно бърза и безболезнена, когато става дума за обичан близък човек.
— Но трябва да залягаш над книгите. Напоследък момчетата, които не залягат достатъчно, плащат с живота си. — Тя се усмихна, но не й беше много весело. — Сигурно знаеш?
— Чух нещо такова.
— Пораснал си.
— Не мисля.
— Не, от лятото си пораснал поне с два сантиметра. И каква коса! Защо не я подстрижеш?
— Така ми харесва.
— Дълга е като на момиче. Послушай ме. Пит, отрежи си косата. Старай се да изглеждаш прилично. Да не си някой Ролинг Стоун или Хърманс Хърмит.
Много ме досмеша и не можах да се въздържа.
— Добре, мамо, ще си помисля.
— Непременно си помисли. — Тя отново ме стисна в прегръдките си, после ме пусна. Имаше уморен вид, но ми се стори и доста красива.
— Оттатък океана убиват момчета. Отначало мислех, че си заслужава, но баща ти казва, че това е лудост, и не знам дали не е прав. Тъй че залягай над книгите. Ако ти трябват допълнителни пари за уроци… или за учител… все ще измислим нещо.
— Благодаря ти, мамо. Ти си страхотна.
— Ами, аз съм дърта кобила с уморени крака и мисля да си лягам.
Поучих още час, после редовете затанцуваха пред очите ми. Най-сетне и аз си легнах, но не можах да заспя. Тъкмо се унеса и започвам да сънувам как взимам раздадените ми карти и ги подреждам по бои. Накрая отворих очи и се взрях в тавана. „Напоследък момчетата, които не залягат достатъчно, плащат с живота си“ — каза мама. А Каръл ми каза, че в наши дни е хубаво да си момиче. Линдън Джонсън се погрижил за това.
Гоним Кучката!
Наляво или надясно?
Исусе Христе, смотаният Райли стреля луната!
В главата ми ечаха гласове, сякаш се процеждаха от самия въздух.
Единственото разумно решение на проблемите ми беше да спра да играя, но макар и на двеста километра северно от мястото, където се намирах, читалнята упражняваше върху мен въздействие, което нямаше нищо общо с разума. Имах дванайсет точки в големия турнир, както го наричахме. Само Рони ме побеждаваше — той имаше петнайсет. Не можех да си представя как така ще се откажа от тези дванайсет точки, ще стана и ще си тръгна, разчиствайки терена на оня въздухар. Каръл ми помогна да погледна Маленфант отстрани и да прозра истинската му същност на страхлив, ограничен гном с ужасна кожа. Но Каръл вече я нямаше…
— Рони няма да изкара още дълго — намеси се гласът на разума. — Ще бъде цяло чудо, ако се задържи до края на семестъра. И ти го знаеш.
Вярно. А междувременно няма какво друго да прави, освен да играе карти, нали? Той бе тромав, с шкембенце и тънки ръце — отсега виждах стареца, в който щеше да се превърне един ден. Беше скандалджия, с което поне донякъде прикриваше огромния си комплекс за малоценност. Фукливите му приказки за момичетата бяха направо смехотворни. А и не беше кой знае колко умен, за разлика от някои от останалите момчета, които ги очакваше изключване (например Скип Кърк). Играта на хартс и празните надувки бяха единствените неща, които Рони умееше да прави добре, поне според мене, тъй че защо да не се дръпна, да го оставя да си играе карти и да си мели, докато има възможност?