Днес бе ред на Матео да ми се разкрещи за втори път тази седмица. През изминалия час правеше именно това. Уили седеше безмълвно на другия край на масата в залата за конференции. И той изяде калая. Очевидно детегледачката ми не трябваше да ме оставя без надзор. Щяха да валят наказания.
— Трябва да те махнем оттук — дуднеше Матео. — Далеч от този град и от всички каши, в които съумяваш да се забъркаш.
— Не искам да ходя никъде. Тук е домът ми. Матео се изхили:
— Много скоро домът ти ще бъде килия три на три метра в „Ню Касъл“. Ако полицията не открие начин да те свърже с бъркотията в онази къща в Милбърн, ще те обвинят във връзки с Белино. Ще искат да те разкарат от улиците и да те приберат на сигурно място.
— Не съм направил нищо.
— Не им пука.
Матео плъзна по масата днешния брой на „Доуст-Газет“. На първа страница имаше снимки на къщата на Стела преди и след пожара.
— Четири ченгета мъртви в този пожар, двайсет и един трупа предния ден, включително застрелян детектив, и то не кой да е, а същият детектив, който целенасочено ти нарисува мишена на гърба. Мислят, че си замесен във всичко.
И Стела я няма, прошепна съзнанието ми. Изчезнала. Отвлечена? Мъртва? Няма я.
— И ако все пак стане чудо и полицията не те тикне в някаква кутийка, пиенето ти ще го направи със сигурност — продължаваше Матео. — Интуицията ми подсказва, че те в момента градят случая, чакат да станеш на осемнайсет през януари и тогава ще ти се нахвърлят като хиени. Ако те обвинят в нещо сега, ще рискуват да бъдеш съден като непълнолетен. По-добре да поизчакат едни четири месеца, а и да се подсигурят откъм доказателства. Поне така бих постъпил аз.
— Не съм направил нищо — повторих аз.
Този път не отговори.
— Държавният университет в Пенсилвания — обади се Уили тихо.
Матео вдигна поглед към него:
— Какво?
— Родителите ми искат да отида да уча в Държавния университет в Пенсилвания.
Матео прибели очи.
— И както ти казах, фондът ще плати таксата ти за обучение, в случай че помогнеш да вкараме и Джак там. Така като гледам, вършите страхотна работа, г-н Трюдо. Тези негови кръвясали очи направо крещят: „От мен става колежанин!“ Няма нещо, което да подпомогне повече кандидатстването в колеж, отколкото добре запълнено със случки полицейско досие. Страхотна работа. Направо се гордея и с двама ви.
Уили продължаваше да се взира в ръцете си.
— Не трябва да чакаме до следващата есен. Може да отидем сега. И двамата имаме достатъчно Ей Пи кредити18. Може да държим изпит за GED19 и да си вземем дипломите от гимназията по-рано. Предлагат SAT в Харисбърг следващия четвъртък. Проверих тази сутрин. Може да ни приемат в Държавния университет в Пенсилвания още тази пролет. Семестърът вече е започнал, но съм сигурен, че ще се справим.
Матео се намести на стола и обмисли чутото.
— Може и да проработи.
— Нови приятели, нова обстановка, нови предизвикателства — продължаваше Уили. — Ако остане тук, ще се влоши, знаете.
— Не отивам никъде — прошепнах.
— Тя те отсвири, Джак. Изигра те и изчезна — възрази Уили. — Показа ли му писмото?
Очите на Матео се присвиха:
— Какво писмо?
Хвърлих кръвнишки поглед към Уили. Защо му трябваше да намесва писмото? Не разбираше. Не би могъл…
— Дай да го видя — протегна ръка през масата Матео.
Изгледах го, после изрових писмото от джоба си и му го подадох.
Когато разгъна листа и зачете на глас, ароматът на ванилия изпълни стаята.
Матео свърши да чете и се намръщи:
— Пип? Като в онази книга, „Оливър Туист“?
— „Големите надежди“ — поправих го.
— Коя е Стела?
— Едно момиче.
Уили въздъхна:
— Не е едно момиче. Момиче, което се подиграва с него през половината му живот. Живееше в онази къща на Милбърн.
Разказа му всичко, което знаеше. Не беше цялостната картинка, дори не беше близко, но беше достатъчно.
— И всичките тези гадости заради момиче? — възкликна Матео накрая. — Полицията виждала ли е това? — Той размаха писмото.
Поклатих глава.
Той го тикна в ръцете ми.
— Чудесно. Прибери го някъде на сигурно място. Ако те обвинят в нещо, може да го използваме, за да поразмътим водата. Бас хващам, че мога да изградя цялата ти защита около него. — Кимна към Уили: — Иди да се поразходиш. Дай ни няколко минутки.
Уили ми хвърли поглед, стана и излезе, като затвори вратата зад гърба си.
Когато останахме сами, Матео се приближи със стола си към мен.
18
Advanced Placement е програма в САЩ и Канада, която предлага учебни програми и изпити на ниво колеж на учениците в гимназиите. Американските колежи и университети дават кредити на учениците, които имат добри оценки. — Бел.прев.
19
General Equivalency Diploma е официален документ в САЩ, който се дава на ученик, незавършил гимназия, но издържал изпит, показващ, че притежава знания, еквивалентни на ученик, който е завършил. — Бел.прев.