Затова Проповедника винаги даваше двайсет процента бакшиш. Така направи и тази сутрин, когато яде в „Закусвалнята на Крендал“. Съгласно данъчната декларация на Джоузефин Гарджъри постоянните ѝ клиенти не постъпваха като него. Миналата година бе изкарала 7840 долара. Тоест, сто и петдесет долара и седемдесет и седем цента на седмица — няколко долара над официално признатата линия на бедността в САЩ, 7240 на година. Като се има предвид и че се грижеше за онова момче, делата на госпожица Гарджъри изобщо не вървяха добре. След като обиколи апартамента и разгледа наоколо, Проповедника можеше да го потвърди.
Тясното жилище смърдеше ужасно на цигарен дим, въпреки че двата прозореца на всекидневната бяха отворени. Стените бяха покрити с петна от никотин. Можеше да си представи как мръсотията е проникнала в мебелите, в чаршафите, в дрехите… Носеше плътни кожени ръкавици. Не можеше — а и не искаше — да докосва нищо с голи ръце.
Проповедника не пушеше, нито допускаше да се пуши в негово присъствие. Пушенето бе отвратителен и разоряващ навик.
Като застана с гръб към входната врата, малката кухничка му се падаше отляво. Електрическите уреди бяха поне на десетина години. Ъглите им и пукнатините по тях бяха ръждясали. В хладилника нямаше нищо освен подправки, пакетирано и нарязано сирене за сандвичи и литър прясно мляко, което миришеше така, сякаш всеки момент ще се развали.
Тесният коридор водеше към всекидневната точно пред него. Вдясно имаше две врати, които по всяка вероятност водеха към спалните. В кухнята нямаше нищо интересно, нито дори бележка, прикрепена с магнитче към вратата на хладилника — все едно тук рядко влизаше някой. Затова той продължи към всекидневната. В ъгъла вляво бе натикана маса, отрупана с купчини отворени и неотворени писма. Проповедника взе най-близката пачка и разгледа подателите. Сметки и „Пъблишърс Клиъринг Хаус“5. Сметките не бяха отваряни, но онова от „ПКХ“ не само беше разпечатано, но и формулярът бе попълнен и пъхнат в плика за обратна поща. На листа фигурираше името на Джоузефин Гарджъри, но почеркът определено беше детски — без съмнение беше на момчето.
Проповедника върна писмата на масата, като внимаваше да ги остави точно както са били, и заразглежда всекидневната. Фотьойлът и диванът бяха разположени така, че да гледат към малкия дванайсетинчов телевизор. В средата на този триъгълник имаше масичка. Проповедника очакваше да е покрита с дебел слой прах, но видя, че е старателно почистена. Същото важеше и за горната част на телевизора. Мръсотията започваше и свършваше с цигарен дим. Някой явно чистеше редовно апартамента. Това го изненада. Най-вероятно беше работа на момчето. Знаеше, че лелята кара продължителни смени и рядко се завърта в жилището — сигурно само колкото да спи, да се изкъпе и да потегли отново за работа. Момчето явно се грижеше само за себе си. Смущаващо беше как тази жена съумява да пуши толкова, че да създаде този проблем с чистотата наоколо. Проповедника си представи как пали цигара от цигара само за да насмогне с цапането. Знаеше, че момчето не пуши. Поне не още. Наблюдаваха го старателно и все някой щеше да отбележи подобно противно поведение. Проповедника подуши фотьойла и дивана. Разбра, че докато пуши, лелята седи във фотьойла. Странно, но не откри пепелници. Прозорецът, който бе най-близо до фотьойла, нямаше комарник. Предположи, че би могла да ги изхвърля оттам, но му се стори малко вероятно.
Вратата към първата от двете малки спални бе точно до тази на всекидневната. Това определено беше стаята на момчето — стените бяха покрити с плакати на супер-герои и откъснати от книжки с комикси страници. Върху скрина имаше купчини книги — предимно класики като „Островът на съкровищата“ и „Повелителят на мухите“, както и близо дузина томчета от загадките на Момчетата Харди. Зад тях имаше старателно подредени комикси. В чекмеджетата не откри нищо, освен дрехи, сгънати и сортирани по вид. Чорапите бяха на чифтове, грижливо свити на топки. Очакваше да открие нещо нелегално, скрито сред дрехите, но не намери нищо. Под леглото също беше празно. Нямаше дори валма прах.
5
„Пъблишърс Клиъринг Хаус“, „Publishers Clearing House“) е американска компания, която рекламира стоки и абонаменти за списания, като разиграва томболи и игри с награди. — Бел.прев.