Едрият мъж с кафявия костюм и смешната малка шапка бе известен като Лони Кейли. Беше си сменил името от Елтън Енгълман, когато се ската след повиквателната през 1972 година и пропусна бъркотията в Югоизточна Азия25, за да започне доходоносна кариера в областта на прането на пари — първо за редица корпорации, после за фамилията Лето. Всичко вървеше прекрасно, докато не реши да краде от тях. Това определено не се оказа най-доброто му решение.
Лони Кейли прекоси тромаво главната чакалня с претъпкан куфар в ръка и тръгна към източната.
Проповедника сгъна вестника, сложи го под мишницата си и го последва. Докато минаваше покрай редица телефонни автомати, един от тях звънна. Той не му обърна внимание и продължи по петите на Кейли, покрай „Събуей“ и „Старбъкс“.
Кейли се облегна на стената, остави куфара на земята и се почеса по брадичката.
Още един телефон иззвъня, този път точно до ухото на Проповедника.
Той грабна слушалката:
— Какво?
— Открихме я.
— Не ми пука — каза той и затвори.
Телефонът зазвъня отново. Както и следващият. И последващият.
Вдигна слушалката на автомата, който бе най-близо. Останалите също замлъкнаха.
— Измъкнах момичето от онази къща. Квит сме. Приключих.
— Изгуби я. Остави я да избяга.
— Уговорката бе „да я измъкна“. Не сте споменавали, че ще трябва да се правя на детегледачка. Казах ви — край с това след всички онези гадости с момчето.
— Ти знаеше. Забави ни.
— Не съм част от вашия дневен ред.
— Стана част, когато избяга.
В другия край на чакалнята Кейли вдигна куфара си и го помъкна към мъжката тоалетна.
— Сега не мога да говоря. Работя.
Той затвори и тръгна към тоалетните.
Всички телефони в Юниън Стейшън зазвъняха едновременно, дузини, може би стотици, пронизителен писък в пълен синхрон, металически крясък, отекващ о мрамора наоколо.
Хората взеха да се оглеждат над вестниците, книгите, храната и кафетата си. Не се взираха в никого конкретно; някои килваха глави, други се усмихваха, трети мръщеха и мятаха сърдити погледи към тълпата и към телефоните, подредени край стените или пък тикнати в разни ъгълчета. Проповедника не обръщаше внимание на звука. Бутна летящата врата, която водеше към тоалетната.
Покрай дясната стена имаше дванайсет кабинки. На лявата бяха писоарите, в дъното — умивалниците. Подът бе от полиран бетон, а стените — покрити с бели керамични плочки. Пред писоарите се бяха подредили трима души. Три от вратите на кабинките бяха затворени. Зад единствената врата телефоните продължаваха да звънят.
Един от мъжете пред писоарите погледна към Проповедника:
— Това противопожарната аларма ли е?
Проповедника кимна:
— Някой е взривил бомба на един от източните коловози.
— Мамка му, мамка му, мамка му… — занарежда мъжът, приключи набързо със заниманието си и изчезна през вратата. Проповедника забеляза, че не си изми ръцете. Другите двама обаче ги измиха — единият набързо, другият по-прилежно. Врелите и кипели жители на Ел Ей не се впечатляваха толкова лесно. Човекът дори подсуши ръцете си на сешоара и използва хартиена кърпа, за да бутне вратата на излизане.
Щом излязоха, Проповедника измъкна своя „Валтер ППК“ от кобура под мишницата си. Рядко ползваше предпазителя, понеже спусъкът точно на това оръжие имаше доста дълъг ход, което правеше изстрелите по погрешка почти невъзможни, особено в умели ръце.
Свали ръкавицата от лявата си ръка и притисна дланта си към вратата на първата кабинка.
Кейли не беше там.
Премести се към следващата.
Тази беше по-трудна за разчитане, но бързо стигна до заключението, че Кейли не е и там.
Естествено, че щеше да е в последната. Хората, които се крият от някого, почти винаги избират най-задната част на помещението, в което се намират.
Някой пусна водата в първата кабинка. Миг по-късно отвътре излезе мъж към края на шейсетте. Тръгна към мивките, но видя пистолета в ръката на Проповедника и бързичко се изниза навън. Проповедника му позволи. Щеше да е изчезнал много преди някой да успее да повика помощ. Когато вратата се отвори, воят на звънящите телефони изпълни тоалетната, после отново намаля. Във втората кабинка също се чу звукът от тоалетното казанче. Този път Проповедника прибра пистолета. Тийнейджърът, който излезе, също не си изми ръцете — гнусотия, като се има предвид, че не можеше да използва извинението „въоръжен мъж стои между мен и умивалника“.